3
гр. д. № 5004/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 593
София, 07.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5004/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 815 от 07.02.2014 г. по гр. д. № 4018/2013 г. Софийски градски съд е обезсилил решение от 13.08.2012 г., постановено по гр. д. № 13860/2008 г. на СРС, 65 с-в като недопустимо на основание чл. 299, ал. 1 ГПК)
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците С. И. К. и В. И. К.. Поддържа се довод за необоснованост на извода за пълен идентитет на предмета на иска за делба, разгледан по прекратеното дело, с този на влязло в сила решение по гр. № 5197/1998 г. В изложението към касационната жалба се искана допускане до касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешеният от съда процесуален въпрос налице ли е субективната и обективна идентичност на предявения и разгледания иск за дела, ако правото на съсобственост се извежда от различни правопораждащи факти.
Ответниците по касация Б. З. и И. З.-М. в отговора по жалбата вземат становище, че тя е неоснователна, както и че не е налице основание за допускане на касационна проверка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
Производството по гр. д. № 13860/2008 г. на СРС, 65 с-в, решението по което е обезсилено, е образувано по предявен от касаторите срещу Д. З., И. М. и Б. З., като наследници на Л. З. В. иск за делба на два недвижими имот, представляващи магазини, със застроена площ от по 100.50 кв. м., разположени на първия етаж в жилищната сграда, построена в УПИ VІ-17 в кв. 213 по плана на [населено място]. Поддържали са, че правото на собственост върху 1/2 ид. ч. са придобили на основание дарение, направено от майка им Л. С. К. през 2005 г. Към този момент тя се е легитимирала като собственик на основание реституция по ЗВСОНИ за ? ид. ч. от имота и на основание продажба от Н. С. Я. за другата ? ид. ч. от имота. Заявили са и това, че съсобствеността между страните е възникнала на основание реституция по ЗВСОНИ. Имотите са били придобити на името на съдружника Л. В., наследодател на ответниците, и апортирани в събирателно дружество „Печатница Изгрев”, съдружник в което е бил и С. Х. Я., от който праводателката на касаторите черпи права.
Производството по гр. д. 5197/1998 г. по описа на СРС е било образувано по предявен от Л. С. и Н. С. срещу Д. З., И. М. и Б. З. иск за делба на два магазина, разположени на първия етаж в сградата, построена в [населено място], [улица]. Основание за възникване на съсобствеността не е посочено в изложението на исковата молба. С решението, постановено по делото, искът е отхвърлен като е прието, че имотите са придобити от Л. В. на основание договор за покупко-продажба, сключен на 23.03.1946 г. През 1947 г. са били одържавени на основание ЗНЧИМП и са реституирани на наследниците му. Приетото като доказателство обратно писмо, съставено м. март 1946 г. от Л. В., в което декларира, че имотът е купен с общи средства от съдружието между него и С. Я. и за сметка на двамата при равни права, като при сключване на договора В. е действал като скрит пълномощник на Я. и е готов при поискване да прехвърли на Я. половината от правата върху придобития имот, съдът е обсъдил и намерил, че с него не се установява придобиването на вещни права от Я. върху имота. Не е доказано да е извършена отчетна сделка.
Въз основа на така установените данни за страните и предмета на предявените искове, въззивният съд е намерил, че вторият предявен иск за делба е недопустим, тъй като между същите страни и за същия спорен предмет е формирана сила на пресъдено нещо с постановено преди това и влязло в сила решение по гр. д. 5197/1998 г. по описа на СРС.
Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос: налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни на едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 815 от 07.02.2014 г. по гр. д. № 4018/2013 г. Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторите да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: