2
гр. д. №229/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 896
София, 05.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 229 /2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Х. К. и Д. И., чрез процесуалния им представител адв. К. Г. от АК-П. касационна жалба срещу решение от 03.11.2010 г. по гр. д. № 2413/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решението, постановено по гр. д. № 3874/2007 г. на Пловдивски районен съд, като недопустимо. К. довод е за неправилно приложение на процесуалния закон при разрешаване на въпроса дали по предявения иск има формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила преди предявяване на иска решение, постановено по гр. д. № 619/98 г. на Пловдивски РС между същите страни и със същия предмет. Иска се допускане касационна проверка на решението на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК с довод, че даденото разрешение на процесуалния въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация не вземат становище по иска. Третото лице помагач Професионална гимназия по битова техника [населено място] намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес е на стойност над 5000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Установено е по делото, че с решение от 31.07.2001 г. по гр. д. № 619/1998 г. Пловдивски окръжен съд е отхвърлил предявените от касаторите срещу Н. Б., Професионална гимназия по битова техника [населено място] и министерство на образованието, науката и технологиите ревандикационен иск за дворно място с площ от 1050 кв. м., съставляващо имот пл. № 2137 в кв. 1408 по плана на [населено място] и построените в него фабрична сграда на площ от 240 кв. м. и две едноетажни постройки на площ от 120 кв. м. и 70 кв. м. Легитимацията си на собственици ищците са основали на наследствено правоприемство от наследодателят им А. И. Поддържали са, че той е придобил правото на собственост върху този имот на основание давностно владение осъществявано до 1948 г., когато имотът е бил национализиран. Легитимацията си на собственици основават и на настъпила реституция по ЗВСОНИ. Въз основа на тези правопораждащи факти са се снабдили и с нот. акт за собственост на имота № 121, т. ХVІІІ, н. д. № 12235/94 г. Искът за ревандикация е отхвърлен след като съдът е приел, че ищците не са доказали наследодателят им да е придобил правото на собственост на оригинерно основание давностно владение към момента на национализацията му.
Гр. д. № 3874/07 г. на ПРС, решението по което е обезсилено с обжалваното въззивно решение, е образувано по предявен от касаторите срещу Държавата, представлявана от министъра на министерство на регионалното развитие и благоустройство ревандикационен иск за същия недвижим имот и построените в него сгради. В хода на производството Професионална гимназия по битова техника [населено място] е конституирана като трето лице помагач на ответника. Служебно с определение от 06.04.2009 г. е конституиран като ответник и физическото лице Н. Б..
За да се легитимират като собственици на имота касаторите са се позовали на реституция на имота на основание ЗВСОНИ като са твърдяли, че имотът е бил национализиран при национализацията на търговска фирма „Д. И. и сие”, която е била собственик на имота на основание договор за покупко-продажба сключен през 1939 г., за който е съставен н. а. № 126, т. ІV, н. д. № 640/1930 г. Със заповед № ОА-1445 31.08.1992 г. на кмета на [община] е разпоредено отписването му от актовите книги за държавна собственост поради отпадане основание за актуването му като държавен предвид настъпила по силата на закона реституция на основание чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ.
Разрешеният от съда процесуален въпрос е за това дали е налице идентичност на предметите на ревандикационните искове и страните по тях. Той е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1574 от 03.11.2010 г. по гр. д. № 2413/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса за касационно обжалване в размер на 302 лв. по сметка на ВКС и представят платежно нареждане за това, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: