Определение №520 от 23.10.2012 по ч.пр. дело №416/416 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
гр. д. № 416/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 520

София, 23.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 416/2012 г.
Производството е по чл. 95, ал. 5 ГПК.
П. И. П., от гр. В. Т. е подал частна жалба срещу определение № 387 от 29.05.2012 г. по ч. гр. д. № 173/2012 г. на АС-Варна, с което е отказано да му се предостави правна помощ. Касационният довод е за необоснованост на извода, че след като жалбоподателят притежава няколко недвижими имота, той може да реализира доходи от тях, поради което не се установява да не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Поддържа се довод за необоснованост на извода, с твърдението, че описаните имоти не са въведени в експлоатация, поради което не е възможно използването им за реализиране на доходи.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни.
След проверка настоящият състав намира жалбата за неоснователна.
От данните по делото се установява, че производството по гр. д. № 173/2012 г. на АС-Варна е образувано по подадена от П. частна жалба срещу определение № 45 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 310/2011 г. на Добрички окръжен съд, с което производството по делото е било прекратено поради нередовност на исковата молба – не са изложени обстоятелствата, на които се основава иска , какви са претенциите срещу всеки един от ответниците и не е конкретизирана цената на исковете и съответно не е внесена държавна такса.
С определение от 05.04.2012 г. постановено по гр. д. № 173/2012 г. АС Варна е потвърдил обжалваното определение. Указанието, че то подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това е връчено на П. на 19.04.2012 г. В срока за обжалването му на 25.04.2012 г. П. е подал молба за предоставяне на правна помощ, поради липса на средства за заплащане възнаграждение на адвокат. Срещу определението не е подадена частна жалба, срокът за което е изтекъл на 26.05.2012 г.
По искането за правна помощ съдът се е произнесъл на 29.05.2012 г. с обжалваното определение. Отказът за предоставяне на правна помощ е мотивиран с установеното от представената от П. декларация, че притежава седем недвижими имота и лек автомобил, което имущество му дава възможност да реализира доходи. Към искането не са представени доказателства установяващи, това че недвижимите имоти не могат да бъдат използвани поради това, че не са въведени в експлоатация, поради което той не е обсъждан от съда.
Изводите за липса на основание по чл. 23, ал. 4, ЗП е обоснован.
Не е било налице и необходимост от предоставянето й, тъй като производството по делото към този момент е било прекратено, поради необжалване на определението на въззивния съд. Срокът за обжалване не е прекъснат на основание чл. 259, ал.2 ГПК, тъй като подадената молба за предоставяне на правна помощ е трета по ред (с разпореждане от 15.06.2011 г. по гр. д. № 310/2011 г. на Добрички ОС и с определение от 14.09.2011 г. по в. ч. гр. д. № 405/2011 г. на Варненски АС са оставени без уважения направени от П. предходни искания за предоставяне на правна помощ). Съгласно чл. 259, ал. 4 ГПК подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Нормата намира приложение и по отношение на касационното производство.
Съобразно изложеното не е налице основание за отмяна на определението и то следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 387 от 29.05.2012 г. по ч. гр. д. № 173/2012 г. на Апелативен съд при гр. Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top