О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 155
София, 17.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1561/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. Ц. К. от гр. В. срещу решение от № 522 от 14.07.2009 г. по гр. д. № 219/2009 г. на Врачански окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 19.01.2009 г. по гр. д. № 1567/2008 г. на районен съд гр. В.. С това решение е отхвърлен предявения от касатора срещу „У” негаторен иск за премахване на банкомат, монтиран на външната стена на магазин, който е съседен на собствения на касатора. Развит е довод за необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено позоваване на предпоставките на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по жалбата намира, че не са налице релевираните предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
След проверка на съдебният акт съобразно наведените основания за допускане касационна проверка на решението съдът намери, че такива не са налице.
За да отхвърли иска съдът е приел за неоснователно твърдението на касатора, че с договора за покупко- продажба на магазин № 9 в партерния етаж на сградата с административен адрес гр. В. ул. „.. Димитър Й. ” № 1 и идентификатор 12259.1018.235.1.37, както и на 8/1085 ид. ч. от дворното място, в което тя е построена, той е придобил и правото на ползване на площта от терена, намираща се пред магазина, което е уговорено с продавача в сключения договор. Въз основа данните по делото е намерил, че касаторът е собственик на идеална част от УПИ, в който е построена сградата, както и че теренът е със статут на обща част, тъй като самостоятелните обекти в сградата са собственост на различни правни субекти. Касаторът не е носител на правото на ползване на незастроената част от терена, разположена пред магазина му, тъй като не е взето решение на общото събрание на етажните собственици, с което това право да му е предоставено.
Касаторът поддържа, че по делото е установено, че закупените от него 8 ид. ч. от терена се намират пред магазина му, поради което направеният извод в друг смисъл от съда не съответства на действителните права, произтичащи от договора. Този довод е относим към обосноваността на решението, което е основание за касирането му по чл. 281 , т. 3 ГПК.
В изложението не е формулиран материалният въпрос, по който съдът се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВС на РБ, а това са Постановленията на пленума приети при действието на ЗУС или на тълкувателните решения на ОСГК приети при действието на ЗСВ. Поради което не е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Същественият за спора въпрос, по който съдът е формулирал правен извод, е този дали касаторът е придобил право на ползване върху конкретна реалнообособена част от терена, ситуирана пред магазина му на основание сключения от него договор за покупко-продажба. Разрешението дадено от съда, че той е собственик на идеална част от терена, която не е реално определена и не е носител на правото на ползване върху конкретно определена част от него е в съответствие с данните по делото и задължителната практика на съдилищата.
Не е налице е втората предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Позоваването на нея следва да е мотивирано с това, че съдът се е произнесъл по въпрос, по който приложимата правната норма е неясна или непълна което налага тълкуването й с цел разкриване точния й смисъл или (и) по която няма създадена съдебна практика, или постановената такава се налага да бъде изоставена, тъй като не съответства на обществените отношения, които урежда и тяхната динамика.
В изложението не е формулиран такъв въпрос. Нормата на чл. 38 ЗС е ясна, не се нуждае от тълкуване, а уредените с нея отношения не са претърпели промени, налагащи уреждането им по нов, различен начин.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 522 от 14.07.2009 г. по гр. д. № 219/2009 г. на Врачански окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: