3
гр. д. № 205/2011 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 825
София, 03.09.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 205/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. В. и Г. Й. Ч. срещу решение от 29.06.2010 г. по гр. д. № 152/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното по гр. д. № 509/2007 г. на районен съд П. и делото е върнато за ново разглеждане. К. довод е за незаконосъобразност и необоснованост на извода за недопустимост на първоинстанционното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произвнесъл по процесуалния въпрос налице ли е искане за конституиране на касаторите, които са приобретателите на три от имоти, предмет на делба, като ответниците по иска. Съдът се е произнесъл и по въпроса легитимират ли се страните по делото като собственици на имотите, предмет на делба, след като по делото е установено, че с три от тях е извършено разпореждане чрез продажба в полза на касаторите и в хода на първоинстанционното производство не е предявен иск по чл. 76 ЗН или възражение за недействителност на разпорежданията.
Ответниците по касация не са взели становище по иска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Първоинстанционният Петрички районен съд е бил сезиран с иск предявен от Е. и П. К. срещу З. Я., С. К., М. А., Л. К. А. и Й. К. А. за делба на четири земеделски имота, ниви, в землището на [населено място], възстановени на страните по делото в качеството им на наследници на В. К..
С молба от 27.11.2008 г. ищцата е уведомила съда, че в производството „ не са призовани приобретателя К. В., закупил два от имотите: нива с площ от 2003 кв. м., нива с площ от 3802 кв. м. и Г. Ч., сключил договор за продажба за нива от 8000 дка с праводател И. Я., поради което следва да бъдат уведомени за делото и ако желаят да вземат участие в него”.
По това искане съдът се е произнесъл в съдебно заседание проведено на 23.01.2009 г. В него са се явили приобретателите, представлявани от адв. З. и са направи искане да бъдат конституини като трети лица ( без да посочват коя страна ще подпомагат). С определение от същата дата съдът е конституирал касаторите и В. В. като трети лица помагачи на ответниците.
С решение по гр. д. № 509/2007 г. районен съд П. е допуснал извършване делба на имотите между конституираните страни, като е постановил, че решението е постановено при участието на трети лица помагачи, по отношение на които мотивите на решението са задължителни.
Въззивното производство е образувано по жалба на третите лица помагачи, в която са ризвили довод, че след като никой от съсобствениците не е поискал обявяване за относително недействителни договорите за разпореждане с делбени имоти, сключени от единия съсобственик, то не е има основание да се допуска делба на тези имоти, които към момента на предявяване на иска за делба са собственост на третите лица.
С обжалваното решение въззиввият съд е приел, че конституирането на касаторите като трети лица помагачи е било недопустимо, тъй като ищцата няма интерес да иска привличането им в това качество, а има интерес да бъдат конституирани като ответници по иска. Намерил е, че по делото има достатъчно данни за предявена претенция по чл. 76 ЗН, по която съдът не се е произнесъл, от което е направил извод за недопустимост на решението.
Разрешеният от съда процесуален въпрос, дали са били налице основания за конституиране на касаторите като трети лица помагачи на страната, която е техен праводател по договорите за продажба на част от имотите, предмет на делба, е решен при правилно прилагане на закона. Съдът е тълкувал непрецизно формираната воля на ищцата, че не са конституирани като страни приобретателите на три от имотите, както и представянето на екземпляри от искови молби, в които те са посочени като ответници и е приел, че искането от 27.11.2008 г. е такова за конституиране на приобретателите на имотите, като ответници по иска за делба. По така разрешения процесуален въпрос не е налице релевираната предпоставка за допускане на касационна проверка.
Не е налице такава и по въпроса предявен ли е иск по чл. 76 ЗН и по кой от предвидените за това способи. Съдът не се е произнесъл по това дали е предявено с иск или чрез възражение искане за обявяване на договорите за продажба за относително недействителни по отношение на ищцата. Той е мотивирал извода си за това, че се иска конституиране на касаторите като ответници по иска за делба , а не като трети лица помагачи, с това, че така те ще бъдат легитимирани да отговарят наред със съсобственика праводател по евентуален иск по чл. 76 ЗН.
Само разрешаването на материалноправен или процесуален въпрос, който е обуславящ за изхода на спора обуславя наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. В случая поставеният не е такъв, поради което не следва да се допуска проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2010 г. по гр. д. № 152/2010 г. на Благоевградски окръжен съд.
Опеделението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: