6
гр. д. № 7271/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 253
София, 27.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 7271/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 1667 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 1531/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.03.2014 г. по гр. д. № 228/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу М. Б. М. ревандикационен иск за масивна едноетажна сграда застроена на площ от 390 кв. м. и състояща се от: кухня с площ от 120 кв. м., столова с площ от 180 кв. м. и зала с площ от 90 кв. м., построена в УПИ ХХVІ-6100 в кв. 94 по плана на [населено място], а по отменения план парцел ХVІІ-6100 в кв. 294 с площ от 749 кв. м., ведно с правото на строеж за същата сграда. Със същото решение е обезсилил първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен предявения установителен иск на същия имот, по съображения че установяването на правото на собственост се съдържа в предявения вещен осъдителен иск. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, който е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Първите три от въпросите преформулирани в един се отнася до това: когато повечето стени от една одържавена сграда са разрушени и са построени нови в по-големи параметри и различно положение и в резултат на това е създадена сграда със значително по-голям обем от отчуждената, налице ли е основание по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ за реституция на отчуждения по ЗОЕГПНС; т. 4. приложим ли е реституционния закон по отношение на идеална част от сграда, в обема на която се намира отчуждена сграда; 5. подлежи ли на реституция сграда, която е построена след одържавяването и има самостоятелно функционално предназначение и самостоятелен вход.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Касаторът е предявил срещу М. Б. М. ревандикационен иск за масивна едноетажна сграда застроена на площ от 390 кв. м. и състояща се от: кухня с площ от 120 кв. м., столова с площ от 180 кв. м. и зала с площ от 90 кв. м., построена в УПИ ХХVІ-610 в кв. 94 по плана на [населено място], а по отменения план парцел ХVІІ-610 в кв. 294 с площ от 749 кв. м., ведно с правото на строеж за същата сграда.
Касаторът поддържа, че сградата е построена през 1953 г. върху отчужден застроен терен от физически лица за нуждите на Санаториално-курортен комплекс Кюстендил (С. –Кюстендил). Мероприятието е реализирано, поради което имотът не е подлежал на реституция на основание ЗВСОНИ. През 2000 г. със заповед № РД-18-27-2000 г. на Министъра на здравеопазването дванадесет публични Санитарно-курортните здравни заведения, едно от които е Санаторно-курортен комплекс Кюстендил, са преобразувани в [фирма], [населено място], на което е предоставено за стопанисване и управление имуществото им. В резултат на преобразуването и по разпореждане на чл. 104, ал.1 от Закона за лечебните заведения предоставеното имущество е станало собственост на касаторът, включително и сградата на С. –Кюстендил.
Ответницата е противопоставила твърдение, че е собственик на терена и сградите на основание договор за покупко-продажба сключен с физически лица на 20.07.2008 г., за който е съставен н. а. № 98, т. ІІ, рег. № 4288, по н. д. № 98/2006 г. Предмет на договора са били дворното място с площ от 749 кв. м., съставляващо УПИ ХХVІ- 6100 в кв. 294 по плана на [населено място] от 1993 г., както и построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда на площ от 90 кв. м., навес-гараж на площ от 90 кв. м. и второстепенна сграда барака на площ от 54 кв. м. Праводателите, наследници на Г. Б., са се легитимира като собственици на описания имот, в резултат на реституция по ЗВСОНИ.
През 2012 г. ответницата се е позовала на давностно владение и снабдила с нот. акт за собственост съставен по реда на обстоятелствена проверка за построените в имота пристройка със застроена площ от 272 кв. м. от които 120 кв. м. с предназначение кухня и 152 кв. м. с предназначение столова.
В отговора на исковата молба се е позовала и на давностно владение по отношение на целия имот и построените в него сгради.
От фактическа страна по делото е установено, че от наследодателя на праводателите на ответницата през 1948 г. на основание ЗОЕГПНС са били отчуждени множество имоти между които и дворно място в [населено място], на ул. „6-ти септември” № 21, а сега ул. „Ц. С. – І”, заедно с построените в него едноетажна масивна къща на площ от 90 кв. м. и навес- гараж от 90 кв. м. На 23.07.1951 г. е бил съставен акт за държавна собственост за двете отчуждени сгради.
С решение № 303 от 22.10.1998 г. областния управител на Софийска област е „уважил” искането за реално възстановяване на имота като е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗНСОНИ, тъй като съществува в реални граници до размера, в който е бил при завземането му.
През 1999 г. е извършено предаване на възстановения имот като в протокола от 12.01.1999 г. е посочено, че се предава дворното място с построената в него едноетажна масивна къща на площ от 90 кв. м. и навес – гараж на площ от 90 кв. м. Във вторият протокол е посочено, че се предава владението на барака на площ от 65 кв. м., от които 11 кв. м., собственост на С.-Кюстендил и 54 кв. м. – собственост на наследниците на Г. Б.. Същата година позовалите се на реституция лица са се снабдили с констативен нот. акт за собственост на дворното място и построените в него жилищна сграда на площ от 90 кв. м. и навес-гараж на площ от 90 кв. м.(тези, които са били предмет на отчуждаването през 1948 г.)
По делото е допусната и приета техническа експертиза, от която се установява, че с първия регулационен план от 1909 г. за имот 943 са били отредени два парцела: ІІ и ІІІ в кв. 46, като парцел І- е записано, че е отреден за имот 948, което вещото лице намира за грешка в записването. Двата парцела са записани на наследодателя Г. Б.. Парцел ІІ е бил застроен със сграда на площ от 74 кв. м. През 1960 г. е одобрен следващия застроително-регулационен план. В него двата парцел ІІ и ІІІ за имот 943 са заснети като един имот с пл. № 2277 в кв. 293 и този имот е бил отреден за две мероприятия: за прокарване на улица и за изграждане на балнеоложки комплекс. Имотът е бил застроен със сграда и навес. Вещото лице е установило зачертаване на сградите и нанасяне на едноетажна масивна сграда на площ от 180 кв. м. и навес на 9 кв. м. Нанесени са били и две едноетажни сгради по границата с имот 2278. Този регулационен план е изработен въз основа на кадастралния план, изработен в периода 1957-60 г. През 1965 г. е одобрен нов регулационен план, в който имотът е заснет с пл. № 5610 като в застрояването му няма промяна. В действащия регулационен план от 1993 г. имотът е застроен с едноетажна масивна сграда на площ от 365 св. м. и навес на площ от 95 кв. м.
Вещото лице инж. Л. в изготвената експертиза след проверка на носещата конструкция на сградата достига до извода, че сега съществуващата сграда в имота е изпълнена на три части: част с носещи тухлени зидове и гредоред, част с монолитно изпълнена стоманобетонова конструкция и носещи зидове и част с метална носеща конструкция (помещение № 6 от архитектурното заснемане). След съпоставянето на плановете е намерила, че отчуждените сгради не съществуват на място. Нанесената в плана от 1909 г. сграда не съвпада нито по форма, нито по местоположение със сега съществуващата в имота. Към 1960 г. паянтовата сграда и навеса са зачертани, от което следва, че към този момент не са съществували. Към тази година вече е била изградена масивна едноетажна жилищна сграда, която съвпада със съществуващата в момента сграда с гредоред (описаната по-горе като част първа) .
По делото е приета и техническа експертиза, изпълнена от в. л. инж. Б. Г. ( л. 61 от гр. д. № 228/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд), от която се установява, че по плана от 1909 г. в северната част на имота е била заснета сграда със сигнатура „ПС”. След извършен оглед на място е установено, че тази сграда е била пристроена от южната страна като е съборена старата стена и в тази част е разположен тоалетен възел и едно самостоятелно помещение. Сградата е била пристроена и от западната страна, което пристрояване в кадастралния план е отразено със сигнатура „МС”. С одобрения застроително-регулационен плана от 1965 г. имот пл. № 2265 е отреден само за балнеоложки комплекс. От изготвената скица въз основа на плана се установява, че в имота пл. № 2277 са били построени масивна сграда със сигнатура МС със застроена площ от 190 кв. м. Старата сграда по плана от 1909 г. не е нанесена, но е включена в обема на масивната сграда. Това е отразено на скица № 5 като в жълто е оцветена масивната сграда, а с червен контур е нанесена запазената част от старата отчуждена сграда. Построена е и двуетажна масивна сграда със сигнатура „МЖ”, разположена с лицевата си част на [улица]. На западната граница на имота са нанесени две сгради от допълващото застояване, означени със сигнатура ПС и със застроена площ от 55 кв. м. и от 44 кв. м.
Констатирано е също, че отчужденият навес-гараж е бил съборен. Сега съществуващите сгради са съответно лятна кухня на площ от 54 кв. м. и гараж на площ от 42 кв. м. След извършено измерване на място е направен извод, че няма съвпадане на отчуждените сгради и описани в нот. акт, с който Маргарита М. се легитимира като собственик и съществуващите в имота сгради.
Първоначално построената в имота сграда с площ от 75 кв. м. по плана от 1909 г. при заснемането й през 1960 г. вече е била с променени параметри. Преустроена е след събаряне на северната и южната стена, разширена е, поради което е променена и конфигурацията. На ст. 8 от заключението е посочено че е била съборена част от 7 кв. м. от старата сграда в североизточния край като на това място е била изградена зала. Съборени са частично източната и северната стени. Западната стена е била съборена изцяло за да може да се направи връзка между старата сграда и новоизградената. Южната стена също е била съборена изцяло и на нейно място са построени нови стени, които оформят тоалетния възел и една стая използвана за помощно помещение.
В приложената скица № 5 е отразено, че в имота е построена кухня на площ от 138 кв. м., оцветена в зелен цвят. След съпоставяне на отразеното в скици №№ 2, 3 и 4 вещото лице е направило извод, че кухненският блок е изграден около 1965 година.
Съдът е обсъдил и събраните гласни доказателства от които е достигнал до извода, че в резултат на извършеното ново строителство е увеличен обема на отчуждение сгради, но тъй като новопостроеното не може да се отдели и няма самостоятелно значение то на основание чл. 97 ЗС е присъединено към съществувалата стара сграда. Имотът е възстановен по разпореждане на закона – ЗВСОНИ в полза на наследниците на отчуждения собственик, поради което не е имало основание да бъде включен в имуществото, с което е учреден ищеца по иска.
Преценен е и релевираният довод за придобиване на сградите и на основание давностно владение, осъществявано от 1999 г., когато те са били предадени на реституираните собственици. Намерено е, че и на това основание ответницата се легитимира като собственик, поради което ищецът не е установил да е носител на правото на собственост върху тях, което е единият от елементите от фактическия състав на ревандикационния иск.
Съобразно установените по делото факти и направените от съда правни изводи е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него три материалноправни въпроса, първият от които обобщен от съда, тъй като разрешаването им е направено в противоречие със задължителната практика на ВКС, израз на която е ТР № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВКС, Р № 567 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1112/2009 г. на ВКС, І г. о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1667 от 01.08.2014 г. по гр. д. № 1531/2014 г. на Софийски апелативен съд
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 2090 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: