3
гр. д. № 3561/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 508
София, 29.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3561/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от П. П. П. касационна жалба срещу решение № 165 от 03.12.2013 г. по гр. д. № 360/2013 г. на Ямболски окръжен съд.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основанието по чл. 280, ал.1 т. т. 1 и 3 ГПК, което се обосновава с произнасяне на въззивният съд по въпроса към кой момент се определя приложението на нормата на чл. 90а ЗН. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по въпроса може ли съдът да влага друго съдържание на законова норма извън изрично записаното в нея. На трето място е формулиран процесуалния въпрос – длъжен ли е съдът да даде указание за фактите, които следва да бъдат установени, с оглед твърдението на страните и за това чия е доказателствената тежест за доказването им. Поставените въпроси се определят като разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и като такива от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация не са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
С въззивното решение е потвърдено решение от 05.04.2013 г. по гр. д. № 3681/2011 г. на Ямболски районен съд, с което е допуснато да се извърши делба на два земеделски имота: пасище с храсти с площ от 55.555 дка в м. „Гробищата”, съставляващо имот № 004033 по плана на за земеразделяне на [населено място] и нива с площ от 10.001 дка, в м. „Козарките, съставляваща имот 30025 по плана на за земеразделяне на [населено място], [община] между наследниците на общия наследодател П. В. Ш., починал 1939 г. При определяне размера на квотите на съсобствениците е приложена нормата на чл. 21 от ЗН, действал към датата на откриването му.
По делото се представени четири договора за продажби на наследство. Три от тях са сключени на 31.12.1946 г., като с тях различни наследници на общия наследодател продават правата си в полза на други негови наследници. Четвъртият договор е сключен на 06.06.1949 г. и с него преживялата съпруга на общия наследодател П. П. В. е продавал на сина си П. П. В. наследството останало от съпруга й. Съдът е намерил, че не следва да бъдат зачетени правните последици на тези договори като се е позовал на разпоредбата на чл. 90а ЗН, който повелява, че продажба на наследство, извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативните земеделски стопанство или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти. Първоинстанционният съд е формирал извода си без да е обсъдил кога имотите, предмет на делбата, са били кооперирани.
Въззивният съд е преодолял този пропуск за установяване на релевантните факти, с извода, че договорът за продажба на наследство, сключен от преживялата съпруга на общия наследодател през 1949 г., е сключен значително време след началото на обобществяването на земите, което е намерил за започнало с приемане на Наредбата-закон за ТКЗС, приета с Указ № 82 от 18.04.1945 г. Позовал се е и на задължителната практика на ВКС: решение № 45 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 843/2010 г. е решение № 673 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ВКС, І г., в които е прието, че нормата на чл. 90а ЗН се отнася за всички договори за продажба на наследство, включващи в предмета си бивши земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като е без значение това, че не са били включени в блок на ТКЗС или, че собственикът им не е бил член-кооператор.
Приетото в цитираните решение е неотносимо към разрешение от съда въпрос. По делото не е било установено дали и кога са внесени земите, предмет на иска за делба, в кооперативното стопанство. Спрямо този факта следва да се прецени датата на извършените продажби на наследство за да се направи извод следва ли да се приложи нормата на чл. 90а ЗН или следва да се зачете действието на извършените разпореждания.
Договорите за продажба на наследствени права са представени от ищците по иска с молба уточнение от 22.11.2011 г. С определение от 31.05.2012 г. районният съд се е произнесъл по реда на чл. 140 ГПК относно редовността на исковата молба, нейния предмет и допустимостта на доказателствата. В доклада по чл. 146 ГПК не са дадени указания за установяване на релевантни факти и разпределяне на доказателствената тежест за това.
Представените договори не са оспорени от останалите страни.
Въззивният съд е констатирал, че релевантния факт относно образуването на ТКЗС не е доказан от страните. Представеното писмено доказателство, съдържащо сведение за това, че ТКЗС в [населено място] е учредено на 25.04.1950 г., не е обсъдено по съображения, че не съставлява официален документ, тъй като няма данни да е издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения.
Налице е основание по чл. 280, ал.1 г. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения от съда въпрос от кой момент земедеската земя се считат обобществена – от приемането на Наредбата-закон за ТКЗС на 18.04.1945 г. или от фактическото внасяне или завземане на земя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 03.12.2013 г. по гр. д. № 360/2013 г. на Ямболски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора П. П. П. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: