2
Ч. гр. д. № 3146/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 256
София, 28.09.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3340/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от Я. Х. Б. частна касационна жалба срещу определение № 158 от 13.05.2016 г. по гр. д. № 1951/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 444/2015 г. на Благоевградски окръжен съд като недопустима на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Югозападен университет „Н. Р.”, [населено място] намира жалбата за неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, постановено по предявен от жалбоподателя – иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Подадената срещу това решение касационна жалба е намерена за недопустима на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, приета със ЗИД на ГПК (ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г.) и § 14 от ПЗР на ЗИД на ГПК, по аргумент от която не подлежат на касационна проверка въззивните решение, постановени по този вид трудови спорове.
Доводът, че нормата е приета след като искът е бил предявен, е неотносим. При изрично разпореденото с § 14 от ПЗР на ЗИД на ГПК без значение за допустимостта на касационната жалба е датата на предявяване на иска. Релевантна е тази на подаване на касационната жалба. Този факт е обсъден от съда и правилно е преценено, че след като касационната жалба е подадена на 16.11.2015 г., а ЗИД на ГПК е влязъл в сила на 06.07.2015 г. (три дни след обнародването му в ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г. съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ), то допустимостта й следва да се прецени съобразно редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението й от 06.07.2015 г.
Частната касационна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение като се потвърди обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 158 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 1951/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: