8
гр. д. № 2163/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 287/13
София, 08.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2163/2013 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. Б., починал в хода на процеса и заместен от наседниците му А. К. С.-Б. и Ц. Г. Б.-Д. и З. Г. Б., който е касатор и на лично основание, касационна жалба срещу решение № 1469 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 980/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено на основание чл. 271 ГПК, с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 3163/2011 г. на Пловдивски окръжен съд е решен спора по същество като са отхвърлени предявените от Г. Б. и З. Б. осъдителни искове по чл. 108 ЗС срещу Градска художествена галерия [населено място] за картините: „Молебен за дъжд”, с размери 163/132 см., форма – правоъгълна, техника – масло, материали – плат; „Кукери” – 1962 г.; „Разстрел” – 1963 г.; „Мъж на колене”-1963 г., с наименование съгласно досие на творбата „Мъж на колене с полицай”, с размери 117/147 см., форма – правоъгълна, техника – масло, материали – плат; срещу Общински институт Старинен П. за картината „Обяд на моето семейство” („Закуска”) и срещу Регионален исторически музей П. за картината „Б. клане”, всички рисувани от художника З. Б..
Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
С определение от 12.07.2013 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения процесуален въпрос: – дали ответниците по иска Градска художествена галерия [населено място], Общински институт С. П. и Регионален исторически музей П. като юридически лица, създадени да стопанисват и управляват общинско имущество, имат качеството на процесуални субституенти на [община] и в това си качество могат да се позовават на придобивния способ давностно владение, осъществил се в полза на общината за вещи извън предоставените им за стопанисване и управление, както и по материалноправния въпрос: може ли да се придобие право на собственост върху движима вещ, която е произведение на изобразителното изкуство и се ползва както с вещноправна защита така и с авторскоправна защита (чл. 18 ЗАПСП) и с какъв акт и на кой орган се обективира владелческия анимус на правния субект [община].
По поставените въпрос настоящият състав приема следното:
Ответниците по иска нямат качеството на процесуални субституенти по отношение на [община] по повод упражняваната фактическа власт върху картините, предмет на исковете. Представителната власт на управителните органи на ответниците, които са със статут на юридически лица с нестопанска дейност, е ограничена до предмета на дейността им, която включва стопанисването и управлението на предоставеното им общинско имущество за осъществяване целта, за която са създадени. Те не са натоварени с извършване на други действия, насочени към придобиване на имущество от общината.
Вещта представлява материален предмет, който има самостоятелно и реално съществуване. Художественото произведение картина е вещ от категорията на индивидуално определените. С. й, както и наследниците му, са носители на авторското право върху нея. Това право не изключва възможността картината като художествено произведение да бъде предмет на вещното право на собственост, което може да се придобие чрез предвидените за това в ЗС способи – продажба, дарение, наследяване, давностно владение и др.
По същество на касационната жалба :
За да отхвърли предявените искове за собственост съдът е приел за установено, че картината „Молебен за дъжд”, индивидуализирана от ищците с размери 163/132 в съдебно заседание проведено на 25.01.2012 г., е станала собственост на общината на основание договор за покупко-продажба сключен с художника З. Б. през 1974 г., поради което ищците не се легитимират като собственици на основание наследяване и завещание. Картината се намира в Градската художествена галерия – П. (ГХГ). Допълнил е правните си изводи и с това, че и по отношение на нея намира приложение придобивният способ давностно владение, поради което, ако картината не е идентична с продадената през 1974 г. от З. Б. на [община] картина под № 31 в договора, описана с наименование „Молебен за дъжд ІІ” и размери 132/162, то тя е станала собственост на общината на основание давностно владение.
По отношение на картините „Кукери”, „Разстрел” и „Мъж на колене” се установява, че през 1983 г. са предоставени от наследниците на З. Б. съпругата му Ц. Б. и децата му Г. З. Б. и Р. Б. на Държавната художествена галерия П. за организиране на ретроспективна изложба. Картините са експонирани в създадената през 1984 г. къща-музей на З. Б.. Документация за експонатите в къщата е съставена през 1991 г. като за картините са направени досиета и снимкова документация към тях.
По данни от докладна записка, изготвена от директора на ГХГ П. на14.06.2012 г.(л. 33 от гр. д. № 5429/2011 г. на Пловдивски РС), се установява, че са били предадени през 2006 г. на галерията от уредника на Постоянната експозиция на З. Б. към ОИ Старинен П., както и че са били част от картините, събрани за експозицията през 1984 г., като за шестте картини, предмет на исковете, няма документи, доказващи начина на придобиването им. На основание на това предаване те са във фактическа власт на ответника ГХГ.
Картината „Б. клане” е била в колекцията на З. Б. в къщата му в [населено място]. От там е взета през 1984 г. по повод създаването на постоянна експозиция на З. Б. в [населено място]. През 2004 г. картината е предадена от Сдружение старинен П. на Историческия музей П., за което е съставен приемателно-предавателен протокол от 19.01.2004 г., като е отразено, че се предоставя за временно експониране в Историческия музей, където се намира към момента на предявяване на иска. Картината е индивидуализирана и с инвентарен номер № 420, с размери 220/285 см, отразено е, че е рисувана с масло върху шперплат. Установено е, че картината е била реставрирана преди предаването й на музея.
В отговора на министерство на културата изх. № 02-00-0059 от 29.07.2010 г., изготвен по повод писмено искане на Г. Б., след проверка е установено, че картините „Молебен за дъжд”, „Кукери”, „Разстрел” и „Мъж на колене” са с неизяснен статут и се намират в ГХГ като не са заведени във фонда на галерията. Картината „Обяд на моето семейство” се намира в постоянната експозиция на З. Б. и също е с неизяснен статут. Картината „Б. клане” се намира в Историческия музей и не се води по инвентарните книги на никой музей.
С гласни доказателства е установено, че Г. Б. многократно е посещавал ответниците с искане да му се върнат картините, но му е отказано фактическото предаване на картините и е насочван да търси правата си по съдебен ред.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че фактическата власт върху картините е установена от ответниците на основание договор за заем за послужване през 1984 г., когато те са били предоставени от наследниците на художника за участие в юбилейна изложба. Отказът на директора на ГХГ и Общинския институт С. П.” през 1993 г., да предадат на наследника Б. владението на картините, съдът е приел, като демонстриране на намерението на тези ответници, като представители на общината, да владеят картините за нея. Намерил е също, че владението е продължило в определения от закона петгодишен срок и на оригинерно основание давностно владение общината е станала собственик на картините, предмет на исковете, като владението е осъществявано от ответниците в качеството им на юридически лица, стопанисващи общинско имущество, което им е предоставено за осъществяване на дейността им.
Изводът е необоснован и неправилно е приложен закона. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК решението ще бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора.
Ответниците са със статут на самостоятелни юридически лица, на които е предоставено стопанисването и управлението на общинско имущество за осъществяване предмета на дейността им. Към момента на създаването им [община] не е била собственик на картините, предмет на иска и няма данни да е предала стопанисването и управлението върху него на ответниците при създаването им.
Градска художествена галерия (ГХГ) – П. е създадена през 1951 г. с решение на ИК на Градски народен съвет П., към който момент картините не са съществували като вещи. Няма данни след създаването й те да са й предоставяни от общината за стопанисване и управление.
Управление „Старинен П.” е създадено през 1981 г. за управление на архитектурно-историческия резерват „Старинен П.”, а през 1993 г. е трансформирано в организация с нестопанска цел в областта на културата и архитектурен резерват „Старинен П.”. Тя през 2004 г. е преобразувана в общински институт „Старинен П.”. Към датата на създаване на този правен субект [община] не е била собственик на картината „Обяд на моето семейство”(известна и с името „Закуска” -1963 г.). Тя е била предоставена от наследниците на художника през 1984 г. за организиране на ретроспективна изложба. Същата година е създадена и къщата – музей на З. Б. и е била предадена на уредника на музея за да бъде изложена в него. Тя не е част от имуществото, предоставено от общината за стопанисване и управление на това юридическо лице.
По отношение на картината „Б. клане” е установено, че е била взета от личната колекция на художника, съхранявана в къщата му в [населено място] за ретроспективната изложба, организирана през 1984 г. През 2004 г. е била предоставена от къщата-музей на З. Б. на Историческия музей П.. Няма данни картина да е била собственост на [община] и предоставена като част от имуществото на музея.
От установените по делото факти следва извода, че картините са предоставени на ответниците за експонирането им от частната колекция на наследниците на художника, а не от общината. Те не са били част от имуществото, което е предоставено на ответниците при създаването им за управление и стопанисване, поради което те не са действали като субституенти на общината при съхраняването им. Картините са получени и отразени в документите на ответниците като наличност на посоченото по-горе основание и в изпълнение на установеното в чл. 7а Закона за паметниците на културата (З.), действал от 1969 г. до 2009 г., а след отмяната му на основание чл. 111 Закон за културното наследство (ЗКН) в сила от 15.05.2009 г.
За да се придобие една вещ на оригинерно основание давностно владение трябва да се осъществят елементите от фактическия състав на този придобивен способ, а те са упражняване на фактическа власт върху вещта, намерение да се държи същата като своя и противопоставяне на това намерение на собственика.
Доказателствата по делото съдържат сведение за осъществяването само на единия елемент – установяване на фактическа власт. Тази фактическа власт е била държане по смисъл на чл. 68, ал. 2 ЗС, тъй като е установена на основание договор за заем за послужване, каквото е правното значение на действието по приемане и съхраняване на картините от наследниците на художника за експонирането им на юбилейна изложба през 1984 г.
Към тази датата картините не са били собственост на [община], не са били нейна собственост и към момента на създаването на ответниците като юридически лица, на които е предоставено общинско имущество за стопанисване и управление. В правомощията на управителните органи на ответниците се включва правото да извършват действие по стопанисване и управление на предоставеното им имущество, но не и да извършват действия от името на [община] с цел тя да придобива вещни права върху движими вещи.
Възражението на ответниците, заявено в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, че те са придобили правото на собственост върху картините на основание давностно владение, което са осъществявали от името и за сметка на [община] е неоснователно.
Отказът на ГХГ-П. да предаде владението на държаните от нея картини на Г. Б. през 1993 г. не съставлява изявление, с което обективира намерението да ги владее за [община], с цел последната да придобие правото на собственост върху тях на оригинерно основание.
От доказателствата по делото не се установява да са осъществени всички елементи от този фактически състав. Нито едно от извършените от ответниците действие не съставлява демонстрация на промяна на намерението, с което се владеят картините.
Записването им във фонда на къщата-музй е в изпълнение на разпореденото с чл. 7а от Закона –за паметниците на културата, който посочва, че музеите формират основен, обменен и научен фонд. Съгласно ал. 2 на нормата в основния фонд се включват собствени и предоставени за управление на музея движими паметници на културата. Извършването на дейност като реставрация и консервация на картините е в изпълнение на задължението на ползвателя да поддържа с грижата на добър стопанин за своя сметка предоставеното му на договорно основание имущество.
До предявяване на иска не е установено, ответниците да са променили намерението, с което държат картините, да са противопоставили това намерение на собствениците, както и да са ги владяли с тяхно знание и без противопоставянето им.
Съобразно това ответниците не са станали собственици на картините, предмет на исковете, с изключение на картината „Молебен за дъжд” с размери 163/132 см. на основание чл. 80, ал.1 ЗС.
След смъртта на З. Б., настъпила на 02.02.1976 г., картините, предмет на иска, са били част от откритото наследство, поради което са станали собственост на наследниците му Ц. А. Б., починала през 1991 г., Г. З. Б., син и Р. З. Б., дъщеря при равни права на основание чл. 5 ЗН. Р. Б. е завещала със саморъчно завещание от 18.05.1992 г. на племенника си З. Г. Б. притежавания от нея апартамент в [населено място] и къща в [населено място], както и цялата покъщнина, която се намира в тези имоти, заедно с всички ценности – картини, икони, сервизи и паричен влог. В завещанието е записано, че завещава и картините от баща й З. Б.. Наследството на Р. Б. е открито на 04.12.1992 г. и на основание завещателното разпореждане З. Б. е придобил правото на собственост върху ? ид. ч. от картните, придобити от завещателката му по наследяване.
Към датата на предявяване на иска ищците се легитимират като собственици на картините, предмет на исковете, без картината „Молебен за дъжд” с размери 163/132 см., на основание наследствено правоприемство за Г. Б. до размер на ? ид. ч. и на основание завещание за З. Г. Б. също до размер на ? ид. ч. В хода на касационното производство е починал ищецът Г. Б. и на основание наследствено правоприемство в процесуалното правоотношение са встъпили наследниците му А. К. С.-Б. съпруга, Ц. Г. Б.-Д., дъщеря и З. Б. син, които са придобили притежаваните от наследодателя им вещни права върху картините на основание наследяване.
По отношение на картината „Молебен за дъжд”, с размери 163/132 см., претенцията на ищците е недоказана. От представения договор за покупко-продажба, сключен от З. Б. с ОНС П., сега [община], на 17.12.1974 г. се установява, че художникът е продал на общината 43 картини между които две картини с името „Молебен за дъжд” едната означена с римско І и индивидуализирана с размери 130/162 см. и другата означена с риска цифра ІІ и размери 132/162 см. и описани под №№ 30 и 31 в договора. Ищците не установяват наследодателят им да е създал трета картина със същото наименование и посочените от тях размери и да е била в откритото след смъртта му наследство. Не се установява и картина със същото наименование и различна от продадените от художника през 1974 г. да е във владение на някои от ответниците. При тези доказателства изводът на въззивния съд, че искът срещу ГХГ за ревандикиране на картината „Молебен за дъжд” с размери 163/132 см. е неоснователен е обоснован от данните по делото. Решението в тази част ще бъде оставено в сила.
Предявените установителни искове по отношение на останалите картини са основателни и следва да бъдат уважени като се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на картините на художника З. Б.: „Кукери” – 1962 г.; „Разстрел” – 1963 г.; „Мъж на колене”-1963 г., с наименование съгласно досие на творбата „Мъж на колене с полицай”, с размери 117см./147 см., форма – правоъгълна, техника – масло, материали – плат; „Обяд на моето семейство” („Закуска”-1963 г.); и „Б. клане” – 1951 г. При този изход на установителните искове, основателни са и осъдителните за предаване владението на същите картини.
Ответникът Градска художествена галерия ще бъде осъдена да предаде на ищците владението на картините: „Кукери” – 1962 г.; „Разстрел” – 1963 г.; „Мъж на колене”-1963 г., с наименование съгласно досие на творбата „Мъж на колене с полицай”, с размери 117см./147 см., форма – правоъгълна, техника – масло, материали – плат, за които е установено че владее.
Ответникът Общински институт „Старинен П.” ще бъде осъден да предаде на ищците владението на картината „Обяд на моето семейство” („Закуска”-1963 г.), за която е установено, че се намира в негово владение.
Ответникът Регионален исторически музей [населено място] ще бъде осъден да предаде на ищците владението на картината „Баташкото клане” – 1951 г., с размери 220/ 285 см., техника – масло, материал- шперплат(по данни от протокол-описа от 2004 г.), която е в негово владение от същата година.
Съобразно този изход на делото ответниците ще бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплатят на ищците направените от тях разноски за водене на делото, които за уважените искове възлизат общо на сумата 3049 лв. От тази сума разноските за водене на делото срещу ГХГ-П. възлизат на 1158.62 лв.; по отношение на ответника Общински институт Старинен П. възлизат на 884.21 лв., и по отношение на Регионален исторически музей П. на сумата 1006.17 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1469 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 980/2012 г. Пловдивски апелативен съд, в частта с която са отхвърлени предявените от Г. З. Б. и З. Г. Б. срещу Градска художествена галерия, [населено място], Общински институт Старинен П., [населено място] и Регионален исторически музей П. установителни искове за собственост на картините: „Кукери” – 1962 г.; „Разстрел” – 1963 г.; „Мъж на колене”-1963 г., с наименование съгласно досие на творбата „Мъж на колене с полицай”, с размери 117/147 см., форма – правоъгълна, техника – масло, материали – плат; „Обяд на моето семейство” („Закуска”); „Баташкото клане”, както и ревандикационните искове срещу Градска художествена галерия [населено място] за картините: „Кукери” – 1962 г.; „Разстрел” – 1963 г.; „Мъж на колене”-1963 г., с наименование съгласно досие на творбата „Мъж на колене с полицай”, с размери 117/147 см., форма – правоъгълна, техника – масло, материали – плат; срещу Общински институт Старинен П. за картината „Обяд на моето семейство” („Закуска”) и срещу Регионален исторически музей П. за картината „Б. клане”, всички рисувани от художника З. Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Градска художествена галерия, [населено място], Общински институт Старинен П., [населено място] и Регионален исторически музей П., че А. К. С.-Б. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица], вх. 2, ап. 6, Ц. Г. Б.-Д. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица], вх. 3, ап. 12 и З. Г. Б. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], ул. „6-ти септември” № 148 са собственици на картините: „Кукери” – 1962 г.; „Разстрел” – 1963 г.; „Мъж на колене”-1963 г., с наименование съгласно досие на творбата „Мъж на колене с полицай”, с размери 117/147 см., форма – правоъгълна, техника – масло, материали – плат; „Обяд на моето семейство” („Закуска”); „Баташкото клане”, всички рисувани от художника З. Б..
ОСЪЖДА Градска художествена галерия, [населено място], [улица] да предаде на А. К. С.-Б. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица], вх. 2, ап. 6, Ц. Г. Б.-Д. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица], вх. 3, ап. 12 и З. Г. Б. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], ул. „6-ти септември” № 148 владението на собствените им картини: „Кукери” – 1962 г.; „Разстрел” – 1963 г.; „Мъж на колене”-1963 г., с наименование съгласно досие на творбата „Мъж на колене с полицай”, с размери 117/147 см., форма – правоъгълна, техника – масло, материали – плат, всички рисувани от художника З. Б., както и да им заплати направените разноски за водене на делото в размер на 1158.62 (хиляда сто петдесет и осем и 0.62) лв.
ОСЪЖДА Общински институт „Старинен П.”, [населено място], [улица] да предаде на А. К. С.-Б. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица], вх. 2, ап. 6, Ц. Г. Б.-Д. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица], вх. 3, ап. 12 и З. Г. Б. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], ул. „6-ти септември” № 148 владението на собствената им картината „Обяд на моето семейство” („Закуска”), рисувана от художника З. Б., както и да им заплати направените разноски за водене на делото в размер на 884.21 (осемстотин осемдесет и четири и 0.21) лв.
ОСЪЖДА Регионален исторически музей [населено място], [улица] да предаде на А. К. С.-Б. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица], вх. 2, ап. 6, Ц. Г. Б.-Д. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], [улица], вх. 3, ап. 12 и З. Г. Б. с ЕГН [ЕГН], жив. в [населено място], ул. „6-ти септември” № 148 владението на собствената им картината „Б. клане” – 1951 г., с размери 220/ 285 см., техника – масло, материал- шперплат, рисувана от художника З. Б., както и да им заплати направените разноски за водене на делото в размер на 1006.17 (хиляда и шест и 0.17) лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1469 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 980/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу Градска художествена галерия [населено място] за ревандикиране на картината „Молебен за дъжд” 1973 г., с размери 163/132 см., форма – правоъгълна, техника – масло, материали – плат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: