3
гр. д. № 2020/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 501
София, 13.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2020/2015 г.
Производството е по чл. 248, ал. 1ГПК.
Постъпила е молба от П. М. П. за допълване на определение № 335 от 01.07.2015 г., постановено по делото в производство по чл. 274, ал.3 ГПК, с произнасяне по искането на П. П. за изменение на въззивното решение от 27.11.2014 г. по гр. д. № 299/2014 г. на окръжен съд Монтана в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски за въззивното производство. Твърди, че касационният съд се е произнесъл само по искането му за изменение на решението, в частта с която е оставена без уважение претенцията му за осъждане на Ж. да му заплатят направените разноски за въззивното производство, но не се е произнесъл по направеното искане за осъждане и на въззивницата Й. П. Арсова да му заплати също направените разноски за това производство.
Искането е основателно.
Производството по гр. д. № 299/2014 г. на окръжен съд Монтана е било образувано по въззивна жалба подадена от Б. и Л. Ж. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по претенциите за подобрения. Образувано е и по въззивна жалба подадена от Й. П. срещу първоинстанционното решение по гр. д. № 70166/2012 г. на РС-Монтана, в частта, с която претенцията на жалбоподателката за присъждане стойността на направените от нея подобрения е била отхвърлена. Предмет на въззивното производство е била и подадената от молителя П. частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта му , с който съдът е отхвърлил искането му за присъждане на направените от него разноски за въззивното производство.
С определението, допълване на което се иска, съдът е намерил за основателна претенцията на П. за присъждане на сторените от него разноски за въззивното производство и е уважил същата в размер на 1700 лв., но само по отношение на въззивниците Ж., по съображение че жалбата им е оставена без уважение като неоснователна.
Съдът не се е произнесъл по искането за осъждане и на Й. П. А. за заплащане на направените от П. разноски за въззивната инстанция. Този пропуск е основание за допълване на определението с произнасяне и по това искане.
Й. П. е била въззивник в производството по гр. д. № . № 299/2014 г. на ОС Монтана. С постановеното решение от 27.11.2014 г. жалбата й е била оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната част. На основание чл. 78, ал. 2 П. като ответник по нея има право да претендира направените разноски за производството. В определението, допълване на което се иска, е прието за установено, че П. е направил разноски за въззивното производство в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. В договора за правна помощ не е направено разграничение за кое правно съдействие какво възнаграждение е уговорено. Позовавайки се на НМРАВ, т. 11 съдът е приел че от тази сума 300.00 лв. са разноски по подадената от него частната жалба, а останалата сума от 1700 лв. съставлява направени разноски за правна защита по останалите въззивни жалби, предмет на въззивното производство. Съобразно това направените разноски в размер на 1700 лв. следва да се понесат от въззивниците Б. и Л. Ж. и Й. П. А.
Постановеното определение следва да се допълни като се осъди и Й. П. да заплати половината от направените от молителя разноски за въззивното производство, присъдени с определението
На основание чл. 247, ал. 1 ГПК постановеното определение следва да се поправи в частта, с която Ж. са осъдени да заплатят сумата от 1700 лв., тъй като този диспозитив не съответства на формираната воля от съда, че разноските в посочения размер са направени от П. за цялото въззивно производство, тоест и по двете въззивни жалби подадени от Ж. и от А. Тъй като в договора за правна помощ не е направена конкретизация за размера на уговорените възнаграждения по различните видове правна помощ и съдействие следва да се приеме, че по двете въззивни жалби, по които П. е ответник са уговорени еднакви възнаграждения или по 850 лв. Това е основание да се поправи допуснатата фактическа грешка в определението по гр. д. № 2020/2015 г. на ВКС, І г. о. като в диспозитива на ред трети от последния абзац, след думата „сумата” вместо 1700 лв. да се чете 850 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на фактическа грешка в определение № 335 от 01.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2020/2014 г. на ВКС, І г. като в диспозитива абзац последен, след думата „сумата” вместо 1700 да се чете 850 (осемстотин и петдесет) лв.
ДОПЪЛВА определение № 335 от 01.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2020/2014 г. на ВКС, І г. о. като
ОСЪЖДА Й. П. А. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж. к. Пъстрина, [жилищен адрес] да заплати на П. М. П. от [населено място], [улица], вх. В, ап. 32 сумата 850 (осемстотин и петдесет) лв., разноски за въззивното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: