3
гр. д. №807/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 57
София, 21.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 807/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. И. А. е подал касационна жалба срещу решение от 14.04.2011 г. по гр. д. № 42/2011 г. на окръжен съд М., с което е потвърдено решение от 17.12.2010 г. по гр. д. № 69.2010 г. на районен съд М., с което е отхвърлен предявения от касатора срещу П. М. П. за установяване, че ответникът не е собственик на ? ид. ч. от имоти с идентиф. №№ 48489.9.79.11, 48489.9.79.12, 48489.9.79.13, 48489.9.79.14., представляващи двуетажни еднофамилни жилищни сгради, построени в поземлен имот с идентиф. 48489.9.79 по кадастралната карта на [населено място].
К. довод е за недопустимост на решението, също за неправилност и нарушаване на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос при предявен отрицателен установителен иск, с който се иска да се установи, че ответникът не е собственик на спорните имоти, тъй като ищецът е придобил вещни права върху тях на основание давностно владение, кой носи доказателствената тежест за установяване, дали ищецът, сега касатор, е владял имота за себе си в определения от закона срок. Вторият процесуален въпрос е за това длъжен ли е съдът да обсъди всички гласни доказателства, които е допуснал и събрал. Третият въпрос определен като решаващ за изхода на спора е: дали подписването на строителния протокол само от единия носител на правото на строеж – ищеца както и издаването на строителни книжа само на името на касатора доказва намерението той да владее сградите за себе си; четвъртият въпрос е може ли чрез заобикаляне на закона да се придобие право на собственост върху описаните имоти. Позовава се на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК без да са развити мотиви, кое основание към кой от формулираните въпроси се твърди, че е налице и това да се мотивира.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна. Твърди, че не са налице релевираните предпоставки за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че касаторът и ответникът П. са придобили правото на строеж за 15 еднофамилни жилищни сгради върху описания имот на основание договор за суперфиция от 1995 г. (н. а. № 85 от 09.06.). Ответникът като архитект е изготвил архитектурния проект за изпълнение на отстъпеното право на строеж, а касаторът, действащ като едноличен търговец, е извършил строителството на сградите. С гласни доказателства е установено, че ответникът не е взел участие в организиране и извършване на строителните работи. За извършване на строителството се е грижил изцяло касаторът, като част от строителните дейности са били възложени на [фирма], представлявана от А.. П. след 1997 г. е напуснал [населено място] и се е установил да живее в [населено място].
През 1997 г. ответникът е участвал като страна в седем от сключените предварителни договори за продажба на част от сградите. Касаторът е сключил еднолично два предварителни договора за продажба на две от сградите. Купувачите по тях са предявили искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването им за окончателни, но поради липса на съгласието на ответника са били отхвърлени. Съдът намира, че едва след приключване през 2005 г. на производствата по тези два иска ответникът е узнал за намерението на касатора да владее за себе си, сградите, които не са били предмет на разпоредителни действия с тях. През 2007 г. А. се е позовал на давностно владение по отношение на сграда № 15, построена в имота, и снабдил с нот. акт за собственост за този имот. Тази сграда, не е предмет на настоящия спор.
Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите, че касаторът чрез действията – деклариране на сградите като свои, разкриване партиди за ел. енергия ВиК и заплащането на задълженията по тях е демонстрирал намерението си да владее сградите за себе си. Действията е определил както такива на обикновено управление на съсобствените имоти, от което е направил извод, че чрез тях не е манифестирана промяна на субективното намерение на единия собственик да държи вещта за себе си и да я придобие по давност. Въз основа на изводът, че едва през 2005 г. ответникът П. е узнал за намерението на А. да придобие спорните имоти по давност, е приел, че в негова полза не е изтекъл 10 годишния давностен срок до предявяване на настоящия иск.
Намерил е за неоснователен доводът, че ответникът не е собственик на сградите, предмет на иска, той като отстъпеното му право на строеж за тях се е погасило поради не упражняването му. Мотивирал се е с това, че между съсобствениците не е било уговорено по изричен и несъмнен начин как ще осъществяват правото на строеж и не са разпределили дейностите по реализирането му. Ответникът е изработил архитектурния проект и до напускането на [населено място] е вземал участие в организацията и строителството, факт установен с гласни доказателства. Построяването на сградите в груб строеж е завършено в края на 1997 г. -1998 г. , поради което правото на строеж е реализирано и неговите носители са станали съсобственици на построените сгради при равни права.
Поставените процесуални въпроси са решени от съда в съответствие с правните норми. касаторът отрича правата на ответника в имота, поради това че той ги е придобил на основание давностно владение. За установяване осъществяването елементите на давностното владение той носи доказателствената тежест. При отрицателния установителен иск доказателствената тежест завиди не от ролята на страната на ищец или ответник, а от отношението й към спорното право.
Обсъдени са всички събрани доказателства и е преценено дали те установяват осъществяване елементите от фактическия състав на давностното владение, поради което поставените два процесуални въпроса не могат да бъдат определени като решаващи за изхода на спора, тъй като правните изводи са основани на установените факти, въз основа на упражнените от страните процесуални права. Тези въпроси не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях.
Законосъобразно съдът не е придал правно значение на фактите относно издаване на строителни книжа на името на единия съсобственик. За да се осъществява владение по отношение на вещ е необходимо тази вещ да съществува в обективния и правния мир. Строителната документация е подготовка към започване изграждане на сграда. До възникването на сградата като годен обект на гражданския оборот, а това е момента на завършването й до груб строеж, по отношение на нея не може обективно да се упражняване фактическа власт и да се формира намерение да се владее за да се придобие по давност.
Четвъртият въпрос не е бил предмет на произнасяне от съда. Относно обстоятелството, че ответникът в края на 1997 г. е преустановил да се интересува от строителството на сградите и да участва в него и цялата дейност е извършена от касатора, съдът е приел, че това касае вътрешните отношения между съсобствениците, а не касае придобиване на вещни права върху построените сгради от двамата, като носители на правото на строеж. Този въпрос също не е обусловил крайните изводи на съда относно това осъществен ли е фактическия състав на давностното владение, поради което не обуславят общата предпоставка за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.04.2011 г. по гр. д. № 42/2011 г. на окръжен съд М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: