О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 411
София, 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2009/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. С. А. от с. П. срещу решение от 15.06.2009 г. по гр. д. № 385/2009 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 23.02.2009 г. по гр. д. № 1026/2007 г. на Великотърновски районен съд, с което е допуснато извършване на делба между В. Л. Т. и касаторката на земеделски имоти: нива от 20.68 дка, нива от 9.001 дка, лозе от 2.449 дка, нива от 35.600 дка и нива от 55.203 дка, всички в землището на с. П. при права 2/3 ид. ч. за Т. и 1/3 ид. ч. за А. Развит е довод за неправилно прилагане на материалния закон при определяне правата на съделителите в съсобствеността. Той е обоснован с това че съдът не е приложил правилно института на придобивната давност и не е обсъдил факта, че касаторката е обработвала земите в продължение на повече от десет години и е придобила права върху ? ид. ч. от тях.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, обосновано с твърдението, че съдът неправилно е приложил правилата за наследяване при определяне квотите на страните в съсобствеността.
Ответникът по жалбата В. Т. намира същата за неоснователна. Счита че не е налице твърдяната предпоставка за допускане касационна проверка, тъй като законът е приложен правилно при определяне правата на страните в съсобствеността.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Съдът е приел за установено че касаторката и ответника са съсобственици на пет земеделски имота, на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ. Имотите са принадлежали на общия наследодател В, починал 1973 г. Той е оставил за наследници съпруга Д, Л. В. Т. син и Х. В. Ч. дъщеря, чиито права в наследството са по 1/3 ид. ч. на основание чл. 5 и чл. 9 ЗН. Съпругата Д. е починала 1977 г. и оставила за наследници син Й. и дъщеря И. от предходен брак и Л. В. Т. , син от брака й с наследодателя. Йосиф П. и И. Т. са направили отказ от наследството останало от майка им през 1996 г. Техният дял е увеличил делът на брат им Л. Т. , поради което той се легитимира като наследник на 1/3 ид. ч. придобита по наследство от баща му и на 1/3 ид. ч. – наследствения дял на майка му. Касаторката е наследница на Х. Ч. , която е починала в хода на процеса и на това основание се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч. от имотите.
След като е обсъдил така осъществилите се факти, съдът е определил правата на съсобствениците в размер на 2/3 ид. ч. за ищеца Т. и 1/3 ид. ч. за наследницата. Материалният закон е приложен правилно.
В изложението не е посочено коя е правната норма, приложена от съда при разрешаване на този съществен за изхода на спора въпрос за размера на правата на съделителите, която да е неясна или по прилагането й да е създадена противоречива практика. Направеното позоваване на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално, поради което не следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение на това основание.
Вторият разрешен от съда въпрос е за това дали касаторката е придобила права в размер на ? ид. ч. върху съсобствените имоти на основание давностно владение. За да намери доводът за неоснователен съдът се е позовал на установеното по делото, че касаторката се е снабдила с констативен нот. акт за собственост на имотите, въз основа на реституция и наследяване, в който е прието, че е собственик на ? ид. ч. от земеделските имоти. Този акт няма правопораждащо действие, а само правоустановяващо. При съставянето му не е правено позоваване на оригинерния придобивен способ довностно владение.
За периода от 1996 г. до 2007 г. е установено, че ищецът е отдавал земеделските земи под аренда и върху тях е осъществявана фактическа власт от производствена кооперация “З”. В този период от време касаторката не е осъществявала владение на идеална част по-голяма от притежаваните от нея права, с цел да придобие разликата между двете на оригинерно основание. По така разрешеният от съда въпрос не е направено позоваване на някоя от предпоставките за допускане на касационна проверка на решението. Формалното изброяване на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК не е основание за допускане касационна проверка на обжалваното решението. Съдът не е длъжен да формулира такива въз основа само на твърдението на страната за необоснованост на правните изводи на съда, тъй като това е основание за касиране на съдебния акт, а не предпоставка за допускане касационна проверка. В този смисъл е и разрешението дадено в ТР № 1/2009 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.06.2009 г. по гр. д. № 385/2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: