2
Ч. гр. д. № 3146/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 255
София, 28.092016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3146/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от Е. К. С. срещу определение № 164 от 18.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1811/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Ответникът по жалбата не е подал отговор по нея в срока по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 263, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена срещу въззивно решение от 11.12.2015 г. по гр. д. № 1331/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл относно упражняването на родителските права върху роденото от брака дете след като е уважил иска за прекратяването на брака между страните.
Касационната жалба е намерена за недопустима по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК в редакцията след изменението й със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г. С това изменение е ограничен касационния контрол по отношения на съдебни актове постановени по някои видове дела, между които са и брачните искове и съединените с тях на основание чл. 322, ал. 2 ГПК, както и изрично посочените искове по СК.
В частната жалба се развива довод, че въпросът за упражняването на родителските права не попада в обхвата на понятието „брачни искове”.
Доводът е неоснователен. Съдът е констатирал, че с предявения брачен иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, в изпълнение разпоредбата на чл. 322, ал. 2 ГПК са били съединени и небрачните искове за упражняване на родителските права и личните отношения и издръжката на роденото от брака дете. Касационното обжалване на постановените въззивни решения по тези искове е изключено с изричното записване в т. 2 на чл. 280, ал. 2 ГПК, че не подлежат на касационен контрол и исковете по чл. 322, ал. 2 ГПК. На тази повеля на закона се е позовал съдът при разрешаване на въпроса за допустимостта на касационната жалба.
Доводът, че съдът е определил и тези искове като „брачни” и въз основа на това е направил извод за недопустимост на касационната жалба е некоректен, не намира опора в мотивите на обжалвания съдебен акт.
При проверка на обжалваното определение не се установи да е допуснато нарушение на закона, поради което частната жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение като се потвърди обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 164 от 18.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1811/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: