4
гр. д. № 449/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 555
София, 30.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 449/2012 г.
Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 2072 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 1914/2012 г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено определение от 01.06.2010 г. на съдията по вписванията, с което е отказано вписване на постановление за възлагане на недвижим имот. К. довод е за незаконосъобразност. В изложението за допускане на определението до касационна проверка се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса: липсата на някои от индивидуализиращите белези на недвижим имот, при наличие на данни за одобрена, но непълна кадастрална карта, винаги ли е основание да се откаже извършване на вписването, след като пълната индивидуализация на имота е направена в молбата за вписване. Твърди се произнасяне на въззивния съд и по въпроса извлеченията от интернет , съдържащи данни за имота и предоставени от АГКК, представляват ли скица и схема на конкретни имоти или са само електронни справки. Поддържа, че разрешаването на последния въпрос е дадено в противоречие с възприетото в определения на ВКС № 442 от 20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 317/2009 г., № 531 от 29.11.2010 г. по ч. гр. д. № 402/2010 г. и №313 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 668/10 г. на ВКС, ІІІ г. о. , както и че по въпроса е от значение за точното прилагане на закона. Така обосновава наличието предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане касационна проверка.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Становището на съдията по вписванията е, че в представеното постановление за възлагане, недвижимият имот не е индивидуализиран с границите му по одобрената кадастрална карта и към него не е представена скица на обекта.
След проверка на въззивното определение настоящият състав намира жалбата за неоснователна.
С молба от 01.06.2012 г. касаторът е поискал да се впише постановление за възлагане от 30.12.2011 г. по изп. д. № 00471/2011 г. на ЧСИ Д. М., с район на действие ОС-П.. В молбата е възложеният му апартамент не е индивидуализиран с граници. Такива са описани за сградата, в който той се намира. Към молбата е представена скица на сградата, но не и скица на апартамента.
Съдията по вписванията с определение № 95 от 01.06.2012 г. е отказал да извърши вписването, поради това, че не са спазени изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ – имотът не е индивидуализиран съобразно данните по чл. 60, ал. 7 ЗКИР, въпреки че за града има одобрена кадастрална карта и регистър от 2004 г., не е представена самостоятелна схема за обекта в сградата, а за сградата е приложено копие от кадастралната карта, която е била приложена към изпълнителното производство. Определил е, че тя представлява по своя характер справка, тъй като съгласно общите условия за използване на услуги чрез отдалечен достъп чрез интернет, получените по този начин данни от И-Кадастър се предоставят на клиента само за собствени нужди и той няма право да ги предоставя за ползване от трети лица. Намерил е и това, че от постановлението не се установява дали се възлага право на строеж за апартамента или реален обект. При тези данни е приел, че липсата на индивидуализация на имота (апартамента) по КК и липсата на схема за него изготвена също въз основа на КК, създава несигурност в производството по създаване на имотен регистър.
Въззивният съд е потвърдил отказа за вписване като също е достигнал до извода, че не е спазено изискването за представяне на заверена скица за имота издадена от С. [населено място], установено с нормите на чл. 6, ал.3 от ПВ, както и чл. 77, ал. 2, т. 1 ЗКИР и при съобразяване и на чл. 70 от ЗКИР с оглед създаването на имотния регистър за съдебния район – [населено място].
Въпросът за значението на компютърното извлечение от КК и КР е решен при точно прилагане на закона, но той не е съществен за изхода на спора.
Решаващият извод за да се откаже вписването е за това, че имотът не е индивидуализиран по предвидения в закона начин.
Съгласно изискването на чл.6, ал. 7 от ПВ когато недвижимият имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, ал. 1-7 от ЗКИР. В представеното за вписване постановление за възлагане имотът не е бил индивидуализиран съобразно установените изисквания с идентификатор и с границите на имота, които са идентификаторите на съседните имоти.
На следващо място е прието, че е представена скица-копие на сградата набавена чрез осъществен пряк достъп до информационната система, която съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 4 ЗКИР има значение на устна справка. Съгласно чл. 55, ал. 3 ЗКИР писмена справка е скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралните регистри, а за самостоятелен обект в сграда и схема на обекта.
Съобразно така установените данни, следва че релевираните въпроси не са обосновали изводите на въззивния съд за неоснователност на жалбата. В случая не е спазено изискването за представяне на скица-копие, което следва да се издаде от компетентния за това орган. Представената справка, осъществена чрез пряк достъп до информационната система, има значение на устна справка по разпореждане на закона и правилно въз основа на това е намерено, че не е било удовлетворено изискването на чл. 6, ал. 3 ПВ. Приетото, за значението на справката, набавена по електронен път, съответства и на установеното в раздел ІІІ – Обхват на услугите, ред за достъп до тях , т. 5 от Общите условия за използване на услуги чрез отдалечен достъп чрез интернет до данните в ИИСКИР (интегрирани информационни системи за кадастър и имотен регистър). Нормата постановява, че данните, получени при ползване на услугите чрез И-Кадастър, се предоставят на клиента само за собствени нужди. Клиентите нямат право да използват получените данни с търговска цел и/или като част от собствени услуги, включващи предоставяне на тези данни на трети лица. От това следва, че тези справки представляват електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК, но не удовлетворяват изискванията, установени с нормата на чл. 6, ал. 3 ПВ и чл. 55, ал. 3 ЗКИР и чл. 60 , т. 1 ЗКИР, за представяне на писмен документ.
Поставените в изложението въпроси не са обусловили изводите на съда, поради което не са решаващи за изхода на спора и не съставляват общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното определение по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2072 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 1914/2012 г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: