2
гр. д. № 876/2010 г на ВКС на РБ, І г о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 110
С., 20.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 876/2010 година.
Производството е по чл. 247 и чл. 248 ГПК. А. А. Б. е подал молба с искане за поправяне на фактическа грешка допусната в определение № 76 от 31.01.2011 г. на ВКС на РБ, І. Г. о. относно личното му име, което на стр. 2, редове 27 и 30 е записано като А., вместо А.. Направено е и искане да се измени определението като се присъдят на молителя направените от него разноски за касационното производство.
Молбата е основателна. По отношение искането за разноски е допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
При проверка на определението се установи, че на стр. 2 неправилно е изписано личното името на ответника А. Б., като вместо „А.” е изписвано „А.”. Това е основание да се допусне поправка на решението в този смисъл като на стр. 2, редове 27 и 30 вместо „А.” да се чете „А.”.
Основателно е и искането за изменение на определението в частта за разноските. За касационното производство молителят е направил разноски за изготвяне на отговор по касационната жалба в размер на 200 лв. на основание договор за правна защита и съдействие от 14.06.2010 г. По искането за присъждането им съдът не се е произнесъл в определението.
С постановеното определение не е допусната касационна проверка на въззивното решение по искането на ищците по делото, което е основание по чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на сумата от 200 лв., която представлява направени разноски от ответника по касация А. Б. за това производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на фактическа грешка допусната в определение № 76 от 31.01.2011 г. на ВКС на РБ, І. Г. о. като на стр. 2 на редове 27 и 30 вместо името „А.” да се чете името „А.”.
ОСЪЖДА Е. А. С. и Т. А. С., двете от[населено място], [улица], ет. 10, ап. 47 да заплатят на А. А. Б. от[населено място], бул. „България” № 2 сумата 200 (двеста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.