3
гр. д. № 348/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 145
София, 22.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 348/2014 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 168 от 20.03.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 23.08.2013 г. по гр. д. № 8325/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.01.2012 г. по гр. д. № 39978/2009 г. на СРС, с което допуснатият до делба съсобствен недвижим имот – апартамент № 7, застроен на площ от 75.82 кв. м., намиращ се в сградата, построена в УПИ ХХХІІ, в кв. 166 по плана на [населено място], с административен адрес – [улица], вх. 1, ет. 4, е изнесен на публична продан.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по процесуалния въпрос за редовността на въззивната жалба и начина по който, порокът на обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде указан в жалбата
Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
Ответницата по касация С. не е подала отговор по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
По въпроса, по който е допусната касационна проверка, настоящият състав приема, че когато порокът на обжалваното решение е изразен във въззивната жалба лаконично чрез твърдение, без да се излагат мотиви, тя е редовна и въззивният съд дължи произнасяне по нея, с формиране на изводи по съществото на спора.
По същество на касационната жалба :
С решението, касиране на което се иска, е потвърдено първоинстанционото, постановено във втората фаза на делбата, с което допуснатият до делба съсобствен имот е изнесен на публична продан.
От фактическа страна е установено, че Т. С. се легитимира като собственик на ? ид. ч. от имота, които права е придобила на основание наследяване от съпруга си С. Д. С., починал през 2001 г. ( ? ид. ч.) и по наследяване от починалия през 2009 г. нейн син С. С. Д. (?). Ответница по иска М. Н.-С. се легитимира като собственик на ? ид. ч. от имота на основание наследствено правоприемство от починалия нейн съпруг С. Д..
Искане за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е направила касаторката в исковата молба. По него първоинстанционният съд не се е произнесъл, тъй като е приел, че искане за възлагане на имота не е направено от нито една от съделителките.
Касаторката е обжалвала първоинстанционното решение. Във въззивната жалба от 24.02.2012 е заявила, че не е съгласна с изнасянето на публична продан на апартамента и леката кола, предмет на делбата. Жалбата е оставена без движение с указание за внасяне на държавна такса. В изпълнение на дадените указания Т. С. е подала до съда молба от 23.03.2012 г., която неправилно е озаглавена „жалба”, в която е заявила, че упълномощеният от нея адвокат не е изпълнил поетото задължение да се яви в съдебно заседание пред първоинстанционния съд да потвърди направеното от нея искане за възлагане на имота и готовността й да уравни делът на другата съделителка.
Въззивният съд е намерил, че подадената от ищцата С. въззивна жалба на 24.02.2012 г. е бланкетна, а молбата от 23.03.2012 г., за допълване на въззивната жалба е недопустима като подадена извън срока по чл. 259 ГПК. Подадената от ищцата допълнителна молба от 02.05.2012 г. въззивният съд е квалифицирал като насрещна въззивна жалба. Намерил я е за недопустима, поради това, че въведените в нея съображения за неправилност на първоинстанционното решение са извън предмета на въззивната жалба на ответницата М. Н.-С..
Съобразно така извършените процесуални действия от касаторката във въззивното производство този съд е приел, че подадената жалба е бланкетна, а молбата за допълването й недопустима, като подадена извън срока по чл. 259 ГПК. По тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение.
Изводът за нередовност на въззивната жалба е необоснован и незаконосъобразен.
Въззивната жалба е кратка, но в нея изрично е заявено, че страната не е съгласна с избрания от съда начин за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. Неправилно въззивният съд е определил молбата от 02.05.2012 г. като насрещна жалба, а не като молба за допълване и уточняване на възивната жалба от 24.04.2012 г. Въззивният съд не е изпълнил прецизно и задължението си по чл. 262, ал. 1 ГПК за проверка за редовността на жалбата. При констатиране, че тя е нередовна не само поради това, че не е внесена държавна такса, но и поради това, че не отговаря напълно на изискванията по чл. 260, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е следвало да я остави без движение на основание чл. 262, ал. 1 ГПК и даде указание за отстраняване на нередовностите.
Допуснатите процесуални нарушение от въззивния съд са предпоставили формирането на необоснован извод, че касаторката не е направила в законоустановения срок искане за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
Това е основание обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по подадената от касаторката въззивна жалба, която следва да се счита за уточнена и допълнена с подадените молби от 23.03.2012 г. 02.05.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 23.08.2013 г. по гр. д. № 8325/2012 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: