4
гр. д. № 127/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 764
София, 05.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 127/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от М. Н. И., К. Н. А., Б. Н. А. и Д. И. В. касационна жалба срещу решение от 27.10.2010 г. по гр. д. № 347/2010 г. на Сливенски окръжен съд. К. довод е за неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос дали следва да се произнесе по заявеното във въззивната жалба основание и да направи самостоятелни изводи по съществото на спора независимо от извършената решаваща дейност от районния съд. Поддържа се и това, че съдът не е изложил мотиви по обективно съединения ревандикационен иск. Съдът не е изпълнил задължението си да направи извод дали сключения договор за продажба е породил вещните последици към които е насочен. Разрешаването на процесуалните въпроси е направено в противоречие със задължителната практика на ВКС израз на която е т. 4 от ТР № 1 от 02.01.2001 г.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 326 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 65/2010 г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени предявения от касаторите срещу С. В. и Г. Н. В. установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за продажба , за който е съставен н. а. № 2, т. І, н. д. № 2/2003 г. като сключен при липса на съгласие от страна на купувача и ревандикационен иск а същия имот.
От фактическа страна по делото е установено, че на 8.01.2003 г. е сключен договор за продажба между Н. В. и Д. В., родители на ищците, като продавачи и С. В., техен внук, като купувач за недвижим имот – масивна жилищна сграда, със застроена площ от 180 кв. м. , построена в държавен УПИ V-286 в кв. 12, по плана на [населено място]. В договора е отбелязано, че купувачът се представлява от майка му в качеството й на законен представител. Към тази датата купувачът е бил непълнолетен, поради което учреденото по закон представителство е било прекратено, а извършените действия от майката са такива без представителна власт.
Продавачът Н. В. е починал на 16.03.09 г. и ищците са негови наследници по закон – дъщери и преживяла съпруга.
Въз основа на тези данни съдът е намерил, че договорът за продажба не е нищожен поради липса на воля, а недействителен. Налице е висяща недействителност, тъй като майката е действала без представителна власт от чуждо име и поради установената възможност в закона – 42, ал. 2 ЗЗД извършените действия да бъдат потвърдени от лицето, от чието име са извършени. През 2007 г. С. В. е сключил договор за продажба на същия имот с майка си. Прието е, че с това действие е потвърдено предходното действие по закупуване на имота без представителна власт. С това договорът е валидиран, и е породил желаното транслативно действие.
По ревандикационния иск е намерено, че е неоснователен с оглед изхода на главния иск.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно. Изложил е мотиви за това и на основание чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд.
По развития във въззивната жалба довод, че нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите на договорно представителство, но не и при законно представителство са изложени подробни съображения за несъстоятелността му.
При сключване на договора за продажба през 2003 г. лицето, посочено като купувачът, е било навършила 14 години, поради което е било непълнолетно, а законната представителна власт на майката е била прекратена с факта на навършване на 14 годишна възраст на детето. Майката е могла да го представлява само по пълномощие и на основание чл. 4, ал. 2 ЗЛС е следвало да даде съгласие за сключване на договора. След като не е била упълномощена, то тя е извършила действие от чуждо име без представителна власт. Налице е висяща недействителност, а не нищожност поради липса на воля. Нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД включва в хипотезиса си извършване на действие от чуждо име без представителна власт. Законодателят не отдава значение на основанието на което е съществувала такава, в предходен момент. Договорът се валидира при потвърждаването му. Действие на потвърждаване съставлява извършеното през 2007 г. разпореждане с имота от лицето, от чието име е бил сключен договора.
Извършените процесуални действия от въззивния съд при постановяване на решението са в съответствие на задълженията му произтичащи от нормата на чл. 235 ГПК. Некоректно е позоваването на задължителната практика на ВКС относно функциите на въззивния съд, формирана с разрешенията дадени в т. 19 на ТР № 2 от 4.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено при действието на ГПК отм., който не е предвиждал възможността уредена в нормата на чл. 272 ГПК от 2008 г., за препращане към мотивите на районния съд. Решението на въззивния съд е постановено при действието на ГПК от 2008 г., и процесуалните действия по изготвянето му са съобразени с постановките на закона.
Вторият поставен процесуален въпрос следва ли съдът да изложи мотиви по съединения при условията на комулативност ревандикационен иск, не е решаващ за изхода на спора поради това, че този иск е обусловен от изхода на установителния по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
От горното следва, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане до касационна проверка обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2010 г. по гр. д. № 347/2010 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: