2
гр. д. № 763/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1130
София, 24.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 763/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Т. Е. е подала касационна жалба срещу решение от 13.04.2011 г. по гр. д. № 183/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 8689/2010 г. на Варненски РС, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу И. И. Б., Х. А. Б., Е. И. И., Н. Н. И. и И. И. И. иск за делба на съсобствен УПИ с идентиф. 10135.3515.1585 по кадастралната карта от 2008 г. на [населено място], с админ. адрес [улица] като неоснователен, поради това, че касаторката не доказва да е носител на вещни права върху имота.
Ответникът по жалбата И. И. намира същата за недопустима, позовавайки се на нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК и това, че данъчната оценка на частта от имота, на който касаторката твърди да е собственик е на стойност 1922.00 лв., т. е. под 5000 лв.
Останалите ответницитe по касация не са взели становище.
Д. за недопустимост е неоснователен. Предмет на иска за делба е целия урегулиран имот, поради което допустимостта на иска следва да се прецени съобразно неговата данъчна или пазарна стойност, а не само според стойността на притежаваната от единия съделител идеална част.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. ????
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение съдът в настоящия си тричленен състав взе предвид следното.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че И. И. е купувач по договора за закупуване на 9.5% от дворното място, като заплащането на цената е със собствени негови средства, дарени от баща му. В резултат на трансформация по чл. 21 СК, придобитата идеална част от дворното място е индивидуална собственост на И., а касаторката не е носител на вещни права за този имот.
Срещу касаторката е бил предявен от иск за делба на съсобствен недвижим имот апартамент № 13 в сградата, построена в описания по-горе имот. Касаторката е поискала да се извърши делба и на придобитите в режим на СИО идеални части от друг поземлен имот УПИ с идентиф. 10135.3515.1585 по кадастралната карта от 2008 г. на [населено място], с админ. адрес [улица]
След направено уточнение, че дворното място е съсобствено между лица, извън кръга на съсобствениците на апартамента, по искане на касаторката са били конституирани като страни по делото и останалите съсобственици на дворното място. Съдът е разделил производството като предмет на обжалваното решение е искът за делба на дворното място.
Искът за делба е отхвърлен след като е прието за основателно възражението на ответника , че закупуването на 9.5% ид. ч. е извършено с средства индивидуална негова собственост, придобити по дарение от баща му.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса налице ли е трансформация на лични средства на И. И. при закупуване на идеална част от имота.
В изложението се поддържа че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, като се сочат решение № 242 от 04.04.1989 г. по гр. д. № 144/89 г. на ІІ г. о. и решение № 1279 от 06.05.1996 г. по гр. д. № 2229/95 г. на ІV г. о. Решенията са постановени от тричленни състави на ВКС, при действието на ГПК отм. поради което не съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и съобразно възприетото в т. 1 на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място формулираният въпрос е фактически, а не правен, поради което не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка по чл. 280, ал.1 ГПК.
Поддържа се наличие на предпоставката и на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се посочват влезли в сила съдебни актове, в които да е разрешен сходен материалноправен въпрос с разрешения по делото и разрешенията да са противоречиви.
Формално е позоваването на предпоставката по т. 3 на същата норма. Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Мотивирането на основанието по т. 3 е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал., т. 4 ГПК.
В изложението към касационната жалба не се правят такива твърдения. Нормата на чл. 21 СК е ясна, по приложението й има формирана трайна и безпротиворечива практика.
Съобразно изложеното не се установи да е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по т. т. 2 е 3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.04.2011 г. по гр. д. № 183/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: