2
ч. гр. д. № 10/2013 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 50
София, 04.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 31 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 10/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от П. Р. П. срещу определение № 712 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 587/2012 г. на ВКС, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от касатора частна жалба срещу определение от 22.12.2011 г. по ч. гр. д. № 15695/2011 г. на СГС като процесуално недопустима.
Поддържа се довод за необоснованост на извода, както и че с недопускане на касационна проверка на определението се създава предпоставка за искове с цена под 5000 лв. да се прилага различна съдебна практика.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване касационно определение.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба вх. № 4610/18.012012 г. състав на ІV г. о. на ВКС, е констатирал, че тя има за предмет определение на СГС, с което е потвърдено определение на СРС по гр. д. 36195/11 г., с което е прекратено производството по предявени от П. срещу Т. АД-София на основание чл. 424 ГПК искове за установяване, че не дължи присъдените с влязло в сила решение по гр. д. № 14049/09 г. на СРС суми от 4882.57 лв. главница и 2164.38 лв. лихва за периода от 01.02.2003 г. до 15.12.2009 г. При установеното , че предявените искове са на стойност под 5000 лв. всеки един, съдът е направил извод, че частната касационна жалба е недопустима съобразно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК и я е оставил без разглеждане като е прекратил производството по нея.
Изводът е направен при правилно прилагане на закона. С тази норма от императивен характер е установен критерий за селекция на съдебните актове, подлежащи на касационна проверка съобразно цената на иска. Съдът е изпълнил служебното си задължение да следи за допустимостта на частната жалба, с която е сезиран и е постановил определение при точното прилагане на закона.
Неотносими са доводи на касатора относно допустимостта на предявените искове с оглед на това дали решение № 168 от 22.12.2009 г. по гр. д. № 408/2009 г. на ВКС, ТК, постановено в производство по чл. 290 ГПК относно приложимостта на 3 годишната давност, което създава задължителна практика по този правен въпрос, представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК. Съдът дължи произнасяне по този довод, ако е сезиран с допустим акт. В случай частната жалба е недопустима, поради което релевираният довод е без правно значение.
Частната касационна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 712 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 587/2012 г. на ВКС, ІV г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: