О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 386
София, 10.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 24 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1943/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. Г. М., Е. Ж. С. и Р. Ж. П., всички от гр. П. срещу решение № 1* от 17.07.2009 г. по гр. д. № 3071/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното, постановено на 08.07.2008 г. по гр. д. № 2418/07 г. от Пловдивски районен съд, за отхвърляне на предявения от касаторките срещу В. Д. Й. и Д. И. Й. иск за собственост на построената в имот пл. № 149 в кв. “О” в землището на гр. П. постройка със смесен характер – стопанска и жилищна част на 77 кв. м., придобит на основание давностно владение.
Касационният довод е за незаконосъобразност на извода, че имотът не е придобит на това оригинерно основание при осъществявано владение след построяването й през 1990 г. Относно предпоставките да допускане касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Наличието на това основание е мотивирано с твърдението, че съдът се е произнесъл по въпроса дали върху сградата е осъществявано владение за времето от 1990 г. до предявяване на иска и дали на това основание ищците са станали собственици на сградата, която е построена като временна на основание издадено разрешение по чл. 148 ППЗТСУ. Разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на наследодателят на касаторките Ж. П. М. през 1990 г. е било издадено разрешение за построяване на стопанска сграда с жилищна част въз основа на одобрен проект на основание чл. 148 ППЗТСУ в имот пл. № 1* който е бил част от земеделски имот, собствен на М. С. , наследодателка на ответниците. Притежаваният от С. земеделски имот е бил внесен в ТКЗС, а тази част от него, която е попадала между канал и “К” и е била заснета в кадастралния план от 1952 г. като отделен имот с пл. № 149 не е била включена в блок на ТКЗС. Този имот е бил стопанисван от ССП”З”. Поради това, че е бил маломерен, през 1985 г. предприятието е декларирало, че не го използват и е предоставило ползването му на наследодателя на касаторките. През 1990 г. на Ж. М. е било разрешено да построи сграда от смесен тип за временно пребиваване, като при издаването на строителните книжа, той е поддържал, че е собственик на имота като е представил нот. акт за собственост на съседния имот пл. № 2* Строителството е било спряно на 25.07.1991 г. по искане на собственика на терена, за което наследодателят е бил уведомен с писмо от 15.04.1992 г.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху имот пл. № 149 е възстановено на ответниците и представлява част от имот 104001 по плана за земеразделяне на гр. П.. На касаторите е възстановен притежавания от наследодателят им имот заснет с пл. № 1* който включва имот пл. № 221.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че касаторите не се легитимират като собственици на сградата, тъй като тя е със статут на временна постройка.
С решението съдът се е произнесъл по въпроса може ли да се придобива право на собственост върху временна постройка, построена в чужд имот на основание давностно владение, който въпрос е от значение за изхода на спора. Вторият въпрос е за това дали касаторките са владяли имота след 1996 г., когато почива наследодателя им.
Въпросът за това в кой период е осъществявано владението е въпрос по преценка на доказателствата. Обсъждането им е свързано с прилагането на процесуални правила, касаторите не са посочили кои процесуални норми са приложени и съобразно на това кои са предпоставките за допускане до касационна проверка на решението.
Изводът на съда, че временната постройка, изградена на основание чл. 148 ППЗТСУ, не може да бъде обект на давностно владение е направен при правилно прилагане на закона.
Изгражданите постройки на основание чл. 148 ППЗТСУ отм. са с временен статут и те могат да се държат на терена до започване мероприятието предвидено за имота по застроителния план.
Наследодателят на касаторките е владял сградата на основание реализираното право на строеж на временна постройка и я е използвал по предназначението й за развиване е стопанска дейност – отглеждане на гъби.
Градоустройственият статут на сградата не е променен, поради което и наследодателят, а след смъртта му неговите наследници, не е имало основание да променят намерението за владението й. По делото не е установено да е осъществявано и демонстрирано такова владение. Владението, което е установил наследодателя им, не е било спокойно, тъй като на построяването на сградата са се противопоставили собствениците на терена, в резултат на което строителството е било спряно. Други способи за защита на правото на собственост не са били приложими, поради това, че имотът е бил внесен в ТКЗС.
Придобивният способ давностно владение е неприложим по отношение постройка с временен статут. Осъществяваната фактическа власт върху тази сграда е била на правно основание- разрешение за изграждане на временна сграда.
Предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивен съдебен акт е налице, когато приложената норма е неясна и това налага тълкуването и, или когато няма създадена съдебна практика, или формираната такава е противоречива практика.
В случая разрешеният въпрос от значение за изхода на спора е решен в съответствие със закона и практиката, която е възприела, че само сгради с постоянен градоустройствен статут са включени в гражданския оборот и могат да бъдат обект на оригинерния придобивен способ – давностно владение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 17.07.2009 г. по гр. д. № 3071/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: