3
гр. д. № 3527/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 302
София, 27.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3527/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 1 ГПК.
М. С. Д. е подала частна касационна жалба срещу определение от 21.01.2013 г. по гр. д. № 3678/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-ти въззивен състав, с което е прекратено производството по делото и е обезсилено първоинстанционното решение, в обжалваните части, с които е постановено изнасяне на публична продан на УПИ … заедно с построената в него жилищна сграда и УПИ …, двата в кв. 27 по плана на [населено място]; отхвърлена е претенцията на Е. Г. за възлагане на тези два имота и страните са осъдени да заплатят държавни такси по сметка на СРС.
Доводът е за неправилно прилагане нормата на чл. 184, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като се касае за производство по извършване на делба на съсобствени имоти.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с жалба, подадена от съделителката Е. Г., срещу решение по гр. д. № 5171/07 г. на СРС, в частите, с които е отхвърлена претенцията й за възлагане на описаните по-горе имоти; постановено е изнасянето му на публична продан и е уважена претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу Г. за заплащане на обезщетение за ползване на същия имот и построената в него жилищна сграда.
С определение от 29.05.2012 г. производството по делото е било спряно по взаимно съгласие на страните на основание чл. 182, б. „а” ГПК отм. В шестмесечния срок по чл. 184, ал. 1 ГПК отм. те не са поискали възобновяване на производството по делото. Това е констатирано при служебна проверка на делото и с обжалваното определение е прекратено делбеното производство във фазата, която следва влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 ТПК отм. в частта относно тези имоти и е обезсилено първоинстанционното решение в обжалваните части за отхвърляне претенцията за възлагане на имота, за изнасянето му на публична продан и за осъждане на съделителите да заплатят държавни такси в полза на СРС.
Основателно е възражението за незаконосъобразност на определението.
Спряното по взаимно съгласие делбено дело след влизане в сила на решение за допускане на делбата не може да бъде прекратено дори и когато е било спряно по взаимно съгласие на страните и възобновяването му не е поискано от никоя от тях. В общия исков процес бездействието на страните, каквото представлява пропускането на срока да се поиска възобновяване на делото, има значение на оттегляне на исковата молба (чл. 183, ал. 3 ГПК отм.). Във втората фаза на делбеното производство, която има за предмет прекратяване на съсобствеността по предвидените за това способи, след като делбата е допусната с влязло в сила решение, отказът от иск за делба е недопустим. Това следва от признатото право на прекратяване на съсобствеността с нормите на чл. 34, ал. 1 ЗС и чл. 69, ал. 1 ЗН. В този смисъл е и разрешението дадено в ТР № 99 от 1979 г. по гр. д. № 80/1979 г. на ОСГ на ВС. Във втората фаза на делбата страните не само нямат право да се откажат от иска, но и да оттеглят исковата си молба по реда на чл. 119, ал.1 ГПК отм. Това е така, защото съделителите не могат да иска повторно прекратяване на съсобствеността. Делбата е допусната с влязлото в сила решение, постановено в проведената й първа фаза и то е влязло в сила. Спряното по общо съгласие на страните производство за делба във втората фаза не е основание по чл. 184, ал. 2 ГПК отм. (възпроизведен и в новия ГПК – чл. 231, ал. 1) за прекратяване на производството по извършване на делбата и обезсилване на решението на първоинстанционния съд за изнасяне на имота на публична продан.
Водим от тези съображения настоящият съдебен състав намира, че определението на въззивния съд следва да бъде отменено в частта, с която е прекратено производството по първоинстанционното дело по извършване на делбата и е обезсилено решение от 25.05.2011 г. по гр. д. № 5171/2007 г. на СРС, Г№, 77 с-в в частта за изнасяне на УПИ … и УПИ … с построената в него жилищна сграда, двата в кв. 27 по плана на [населено място] на публична продан и в частите, с които съделителите са осъдени да заплатят държавни такси за производството по иска за делба на тези имоти по сметка на СРС.
Пропускането на срока за възобновяване на въззивното производство, спряно на основание чл. 182, ал.1, б. „а” ГПК, има значение на оттегляне на жалбата срещу решението на първата инстанция, което е основание само за прекратяване на образуваното въз основа на въззивната жалба производство. Друга последица е влизане в сила на обжалваното първоинстанционното решение за извършване на делбата, поради което делото следва да се върне на първоинстанционния съд.
Поради липса на изричен диспозитив за прекратяване на въззивно гр. д. № 3527/2013 г. на СГС, ГО, ІV- ти Г въззивен състав делото следва да се върне на този съд за допълване на определението от 21.01.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от 21.01.2013 г. по гр. д. № 3678/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-ти въззивен състав, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 25.05.2011 г. по гр. д. № 5171/2007 г. на СРС, Г№, 77 с-в и е прекратено производството за делба във фазата, която следва след влизане в сила на решението по допускането й.
Връща делото на Софийски градски съд, ГА, ІV-ти „Г” въззивен състав, за допълване на 21.01.2013 г. да прекратяване на образуваното пред него производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: