3
гр. д. № 568/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 808
София, 10.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 568/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. С. Х. е подала касационна жалба срещу решение № 100 от 26.04.2012 г. по гр. д. № 105/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.05.2011 г. по гр. д. № 1194/05 г. на Старозагорски районен съд. К. довод е за нарушение на процесуалния закон и незаконосъобразност. В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос длъжен ли е въззивния съд да обсъди представените пред него доказателства, съдържащи данни за нови факти относно застрояването и площта на имота, предмет на делба; вторият въпрос, разрешен от съда, е за способа на извършване на делбата – чрез изнасяне на публична продан, който не съответства на установеното по делото относно начина на застрояване, предвидено в плана, който е одобрен след възобновяване производството по извършване на делбата и обстоятелството, че касаторката не притежава жилищен имот и е направила искане за възлагане. В изложението се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка, но се твърди, че този въпрос е съществен за изхода на спора, от което следва да се квалифицира като поддържане на общата предпоставка за допускане на касационна проверка.
Ответникът по касация Д. Д. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Решение, предмет на обжалване, е постановено в производство по извършване на делба на съсобствен незастроен имот, съставлявал УПИ ІХ-5541„а”, в кв. 9 по плана на гр. Ст. З..
Установено е по делото, че имотът е съсобствен между касаторката и ответника по иска Д. при равни права. Двамата са придобили право на собственост върху идеални части от имота на основание дарение, за касаторката направено от родителите й през 2005 г., а за Д. направено от баща му през 2004 г. В производството по допускане на делба не е установено имотът да е застроен. С решение от 24.10.2005 . по гр. д. № 1194/2005 г. е допусната делба на имота при равни права. По взаимно съгласие на страните производството по делото е било спряно. Поради това, че не е направено искане за възобновяването му е било внесено в архива на съда. Производството по делото е възобновено през на 18.03.2011 г. Представено е доказателство за актуалния статут на имота предвид влезлите в сила кадастрална канта и кадастрални регистри. От представената скица се установява, че имотът е с идентиф. № 68850.518.22, в имота е нанесена и постройка, означена с № 1. В първото по делото заседание проведено след влизане в сила на решението по допускане на делбата касаторката, чрез повереника си е направила искане „да получи реален дял от имота”. Първоинстанционният съд е постанови делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
По релевираният процесуален въпрос за преценка на доказателствата за новооткрити факти от въззивния съд, не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка. В приета като доказателство скица изготвена въз основа на влязлата в сила кадастрална карта е заснета постройка в имота, предмет на делба, но никоя от страните не е поддържала, че имотът е застроен и не е правила искане за делба на постройката. Актовете за дарение, от които страните черпят права, също не съдържат данни да им е прехвърляно право на собственост върху постройка. След като постройката не е предмет на иска, то фактът на съществуването й е правно ирелевантен за спора и не обуславя изхода му, поради което поставеният процесуален въпрос не е съществен за правните изводи на съда. Той не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка на обжалвания съдебен акт.
При така установените факти не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по формулирания втори въпрос за начина на извършване на делбата. Касаторката не е направила искане за възлагане на имота за задоволяване на имота на основание чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК, тъй като не са били налице предпоставките, визирани в нормата за това. Съобразно това този въпрос не е предмет на спора, поради което неоснователно се определя като решаващ за изхода му.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторката ще бъде осъдена да заплати на ответника Д. Д. направените от него разноски за касационното производство в размер на 1800 лв., установени с договор за правна помощ от 03.07.2012 г., сключен с адвокатско дружество „С., Стоянова”, гр. Ст. З. и фактура № [ЕГН] от същата дата за плащането й.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 100 от 26.04.2012 г. по гр. д. № 105/2012 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Х. ЕГН [ЕГН], от гр. Ст. З., [улица], ет. 3, ап. 7 да заплати на Д. Г. Д. ЕГН [ЕГН], от гр. Ст. З., [улица], вх. А сумата 1800 (хиляда и осемстотин) лева, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: