2
гр. д. № 810/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 383
С., 26.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 810/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. Г. Д., Т. Г. А., С. П. В. и Ц. П. Ц., чрез пълномощника им адв. А. К. от САК срещу решение от 05.02.2010 г. по гр. д. № 901/2007 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 1.12.2006 г. по гр. д. № 831/2005 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу [фирма] ревандикационен иск за 73.35% ид. ч. от дворно място с площ от 4428 кв. м., от което: 2300 кв. м. са защриховани в оранжев цвят и означени с букви АБЗИА по скицата на в. л. Т., който имот попада в УПИ І- за производство и администрация; 350 кв. м. са повдигнати в зелен цвят и означени с букви ВГДКЛМВ и съставляват част от УПИ ІV-„За търговия и администрация” и 220 кв. м. са повдигнати в син цвят и означени с букви ДЖЕЛКД и съставляващи част от УПИ ІІІ- „За производство и администрация”, като и трите парцела са в кв. 16, м. „СЗП С. юг”, по плана на[населено място].
Касационният довод е за необоснованост на решението поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 188 ГПК, изразяващо се в необсъждане на събраните доказателства и наведените доводи на страните. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че са налице въведените основания за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Със заповед № РД-43-196/20.07.1999 г. кметът на С. община е отменил заповед № 188 от 11.02.1952 г. на МКСБ, за отчуждаването на имот пл. № 4972 в кв. 1 по стар план, а по действащ в кв. 3, м. „Продължение на трамвай № 4” до размер на 36.67 % ид. ч. Заповедта е изменена с решение от 31.07.2001 г. по адм. д. № 3624/99 г. на СГС, с която отчуждаването е отменено до размер на 73.35 % от имот пл. № 4972, който е имал площ от 4850 кв. м. Мотивите за това, са че имотът не е засегнат от мероприятието, а искане за отмяна на отчуждаването е направено само от част от наследниците на лица от които е бил отчужден С. А. Ж. и Н. И. Ж., което е основание за частично отменяване на отчуждаване до размера на техните наследствени права.
За да отхвърли иска, съдът е приел, че ищците не са доказали спорния имот да е бил собствен на наследодателите им и да е отчужден от тях за мероприятието „Продължение на трамвай № 4”, за което е предназначен имот пл. № 4972, целия с площ от 13190 кв. м. с одобрения със заповед № 188 от 11.02.1952 г. план на С.. Намерил е, че единственото доказателство за установяване на тези факти е представен акт за държавна собственост, № 4711 от 1962 г., на гърба на който е направено отбелязване, че имот пл. № 4972 е отчужден, но от записаното не може да се установи …”конкретно от кои лица е бил отчужден”, въпреки че в екземпляра от акта, представен във въззивното производство (стр. 87 по гр. д. № 901/07 г.) в раздел 8 е отбелязан номера на преписката, по която е извършено отчуждаването № 85/52 г., а на гърба са изброени лицата, от които са отчуждени имоти и между тях са посочени имената на С. А. И. – майка на касаторите и на сестра й С. Ч..
За да установят легитимацията като собственици на наследодателите им касаторите са представили нот. акт от 1937 г. за закупуване на нива в м. Чешмата с площ от 3 дка от наследодателя Н. Желански, нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка в полза на С. А. Желанска за собственост на нива от 6 дка в същата местност, придобита на основание делба и давностно владение, съдебна спогодба за делба на наследствени имоти от наследодателя А. И. постигната по гр. д. № 173 от 1925 г. на С. окръжен съд, по която в дял на С. А. е поставена нива от 6 дка в м. Чешмата, а в дял на С. А. – нива с площ от 3 дка в същата местност. С приета техническа експертиза е установено, че заснетият в кадастралния план имот с пл. № 4972 е идентичен с нивата, предмет на описаната по-горе делба, което експертът е установил след съпоставяне на границите и съседите на имота с тези на заснетите като съседни имоти в същия план.
Основателен е доводът за наличие предпоставката по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. Формулираният процесуален въпрос е за необсъждане на доказателствата, събрани по делото.
Правният извод на съда, че ищците не са доказали наследодателите им да са били собственици на имота, предмет на иска, и той да е бил отчужден от тях за обществено мероприятие, е основан на преценка на писмено доказателство по делото, което не е пряко такова за установяване на вещни права. Съдът е разрешил съществения процесуален въпрос за обсъждане на всички доказателства, определяне доказателствената им стойност и относимост към спорното правоотношение, в противоречие с формираната процесуална практика по него както и с разрешението дадено в т. 19 на ТР на ОСГК № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.02.2010 г. по гр. д. № 901/2007 г. на С. градски съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 250 лв., в едноседмичен срок от съобщението, като представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: