4
гр. д. № 4495/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 519
София, 24.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4495/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. К. Г. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение от 24.01.2013 г. по гр. д. № 1617/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 9586/2011 г. на Бургаски РС и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК е постановено решение по съществото на спора, с което касаторът е осъден да предаден на Н. „АД, [населено място] владението на собствения й гараж с идентиф 07079.607.14.2.7 по КК и КР на [населено място], к-с „Лазур”, [жилищен адрес] намиращ се в сграда № 2, с площ от 22.10 кв. м, както и да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в първоинстанционното производство в размер на 226.88 лв. и за въззивното в размер на 364.75 лв. касационният довод е за необоснованост на изводите, че ищецът се легитимира като собственик на имота на основание чл. 17а ЗППДОП.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК , като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуални и материалноправен въпрос, който са разрешини в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да уважи иска съдът е приел за установено, че ищецът е придобил правото на собственост върху имотът, ревандикиране на който е постановено, на основание чл. 17а ЗППДОП. Установено е по делото, че през 1968 г. на предприятие Е. управление [населено място], което било структурно звено на СК”Е.” към м-во на енергетиката, е било предоставено за стопанисване и управление един гараж в ж. к. Т., [населено място] (баланс на предприятието от 1981 г. л. 69-76 по гр. д. № 1617/12 г. на БОС). След проследяване в хронологичен порядък преобразуването на стопанските предприятия е установено, че с разпореждане № 41 на МС от 18.04.1977 г. държавното предприятие „Е. управление”(ЕМУ), което е било структурно звено на Д. „М.” към министерство на строежите и архитектурата, е преминало в състава на новообразувания Стопански комбинат „Е. – София”, към министерство на енергетиката.”
ЕМУ продължило да съществува като предприятие „Е.” – Б..
През 1991 г. на основание ЗОИТД с разпореждане на МС № 37 от 05.11.1991 г. е преобразувана държавната фирма „Е.” [населено място] в 17 търговски дружества, едно от които е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност (Е.) „Е.-91”- Б., създадено с активите и пасивите на поделението в [населено място] на държавната фирма „Е.” – София. В резултат на това е прекратено като юридическо лице посоченото поделение в Б.. В баланса на преобразуваното поделение към 31.12.1991 г. е включен като недвижим имот : …„ гараж Т., бл. 14” (л. 23).
През 2001 г. „Е. – 91”, Б., се е вляло в състава на Н., за което е издадена заповед от 19.02.2001 г. на председателя на държавната Агенция по енергетиката. В баланса на прекратеното Е. за периода от 01.01.2001 г. до 30.04.2001 г. е бил записан гараж, индивидуализиран по посочения по-горе начин. В този смисъл са и констатациите на приетата съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от в. л. Д..
През 2005 г. е съставен акт за частна държавна собственост №166 от 22.06.2005 г. на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС за обект гараж – част от едноетажна пристройка към бил. сграда – [жилищен адрес] застроен на площ от 22.10 кв. м. с граници: изток – външен зид, запад – [жилищен адрес] север – виндкеселно помещение, юг – външен зид. С тези граници е индивидуализиран имотът и в констативния нот. акт за собственост № 152, т. V, н. д. № 840/2009 г., с който ищецът се е снабдил. В него той е описан с идентиф. № 07079.607.14.2.7. За съставянето му е представена и схема № 23464 от 02.07.2009 г., представена и като доказателство по делото, в която имотът, означен с № 7, няма за южна граница „външен зид”. В акта имотът е индивидуализиран със съседните самостоятелни обекти в сграда, с последни цифри в идентиф. им номера съответно 6 и 8. Така индивидуализираният имот е различен по граници от имота, описан в акта за държавна собственост.
По отношение на ответника по делото е установено, че през 1983 г. на основание договор за покупко-продажба, сключен с ИК на ОНС Б. е придобил правото на собственост върху гараж № 4, намиращ се в к-с „Т., [жилищен адрес] застроен на площ от 22.20 кв. м. Имотът не е индивидуализиран с граници. От показанията на свидетеля К. се установява, че през 1968 г. на Д. М. е било предоставило на Е. управление гараж в [жилищен адрес] който е граничел от една страна с помещение за помпена станция или виндкеселна инсталация, а от друга с гаража, предоставен на М., който е ползвал ответникът Г., изпълнявал тогава длъжността директор на МПУ. Установено е и това, че през 1993 г. ответникът е сключил друг договор за покупко-продажба на съседния гараж № 5, със застроена площ от 23.35 кв. м., който е индивидуализиран със съседи: от изток – външен зид, от запад – [жилищен адрес] от съвет –К. С. и от юг – В. Г. (неговият гараж № 4).
Не е налице основание за допускане касационна проверка по разрешения процесуален въпрос допустимо ли е да се представят нови доказателства пред въззивния съд, когато те не са новооткрити и процесуалното право за позоваване на тях е преклудирано.
Представените във въззивната инстанция доказателства са били съхранявани в Държавен архив и по делото е установено, че въпреки искането на ищеца да се снабди с тях, те не са му били предоставени своевременно. Това обстоятелство при правилно прилагане на закона е определено от въззивния съд като обективна невъзможност страната да набави необходимите и относими за правния спор доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК.
Не обуславя предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК разрешенията процесуален въпрос допустимо ли е за първи път пред въззивната инстанция страната да се позовава на придобивния способ давностно владение.
Задължителната практика на ВКС последователно приема, че правото на ответника да направи възражение за придобиване на вещни права по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Налице е основание за допускане касационна проверка по материалноправния въпрос как следва да се установят индивидуализиращите белези на недвижимия имот, за придобиването на който се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП, когато в документите на преобразуваното предприятие не се съдържат данни за основните индивидуализиращи белези на имота- неговите граници и/или съседи. По този въпрос съдът се е произнесъл при отсъствието на категорични данни за индивидуализацията на предоставения в оперативно управление през 1968 г. на Е. – Б. имот. Той обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.01.2013 г. по гр. д. № 1617/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторка да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 579 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: