3
гр. д. № 559/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 783
София, 27.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 559 /2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. И. П. обжалва с касационна жалба решение от 30.03.2012 г. по гр. д. № 519/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта с която след като е отменено първоинстанционното решение е допусната делба на три земеделски имота между конституираните с исковата молба ответници и конституираните във въззивното производство като необходими другари останали съсобственици при определените в решението квоти.
Касационният довод е, че след като въззивният съд е приел в мотивите си, че първоинстанционното решение е нищожно и го е отменил, е следвало да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Тезата се обосновава с твърдението, че делбата в която не са участвали всички наследници, е нищожна. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа и това, че съдът след като е отменил първоинстанционното решение и е конституирал необходимите другари не е повторил процесуалните действия, извършени преди конституирането им, с което е нарушил правото им на участие. Първият разрешен процесуален въпрос е в противоречие с приетото в т. 17 на ТР 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд въз основа наведеното основание за допускане касационна проверка и данните по делото намери, че не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Доводът, че първоинстанционното решение е нищожно и че са нарушени процесуалните правила на новоконституираните необходими другари е неоснователен.
Не решението, а делбата би била нищожна ако решението на първоинстанционния съд по извършването й, постановено без участието на всички съделители, беше влязло в сила. Решението е валиден съдебен акт, тъй като е постановен от компетентен съд, действал в надлежен състав, в предписаната от закона форма и е подписан. Решението е обжалваното пред въззивния съд, поради което поради суспензивния ефект на жалбата то не е влязло в сила и не са настъпили правните му последици. Първоинстанционното решение е неправилно, постановено при допуснато процесуално нарушение, тъй като съдът служебно не е проверил легитимацията на страните и не е констатирал неучастието на необходими другари. Въззивният съд, след като е установил този процесуален пропуск и го е отстранил, е постановил решение, с което е допуснал делба между всички съсобственици.
Процесуалното действие – конституиране на необходими другари, е в съответствие с правомощията му на съд по съществото на спора. В този смисъл е и разрешението дадено в т. 17 на ТР № 1 от 4.01.2000 г. по д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, което в тази част запазва действието си и при прилагане на новия ГПК. От това следва, че не е налице релевираното основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Касаторът няма интерес и от втория релевирания довод за нарушаване на чужди процесуални права, мотивиран с това, че не са повторени от въззивния съд извършени преди конституирането от него на необходимите другари процесуални действия. Той не е легитимиран да брани чужди процесуални права.
Следва да се има предвид и това, че тъй като съсобствеността върху земеделските имоти, предмет на делба, е възникнала по наследяване, касаторът, който е установил и упражнявал фактическа власт върху възстановените имоти, е владелец за своята част и държател по отношение частите на останалите, с което е оборена презумпцията по чл. 69 ЗС. При направеното от него позоваване на придобиване правото на собственост върху частите на останалите съсобственици на основание давностно владение, той носи доказателствената тежест за установяване на това, че е променил държането на частите на другите съсобственици във владение за себе си и това му намерение е достигнало до знанието им. Доколкото такива доказателства не е ангажирал и не е противопоставил на останалите страни, то не е имало процесуални действия, които да засягат интересите на останалите съсобственици и това да налага повтарянето им.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.03.2012 г. по гр. д. № 519/2011 г. на Старозагорски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: