О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 708
София, 30.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 148/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. Д. В. и К. С. В. са подали касационна жалба срещу решение от 26.11.2008 г. по гр. д. № 1988/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е изменено решението на по гр. д. № 658/2008 г. на Пловдивски районен съд , с което е уважен предявен от Т. В. ревандикационен иск за недвижими имоти. С решението е прието за установено по отношение на касаторите, че Т. В. е собственик на 1/6 ид. част от приземния етаж; на 1/3 ид. ч. от две масивни постройки пригодени за магазини с обща площ от 37.12 кв. м. както и на 1/3 ид. ч. от гараж застроен на площ от 54.38 кв. м., всички построени в УПИ ХІV-4006 в кв. 92 по плана на гр. В. и е осъдил касаторите да ревандикират посочените части от имоти. Касационният довод е за необоснованост на извода, че част от правото на собственост върху терена не е придобито от К. В. и съпругът й в режим на СИО, което е предпоставка и за неправилно определяне правата на съсобствениците върху сградите построени върху него.
В изложението е направено позоваване на общите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпросът придобито ли е право на собственост върху терена в режим на семейна имуществена общност от К. В. и съпругът в противоречие с задължителната и постоянна практика по приложение на чл. 19 СК отм., а той е съществен и за разрешаване на въпроса за правата на страните върху построените в имота стопански сгради и гараж. Вторият разрешен от съда въпрос е процесуален и се отнася до изясняване спора от фактическа страна напълно преди да се приключат устните състезания.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от ищецът Т. Д. В. срещу решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му за ? ид. ч. от приземния етаж. Доводът е за необоснованост на извода, че в този етаж е изпълнено жилище, а не складови помещения и гараж, поради което с придобиване на вещни права върху втория етаж от сградата и правото на надстрояване на трети на основание дарение, касаторът не е придобил права и от този етаж на сградата. Поддържа се неправилно прилагане на материалния закон, при определяне дали този етаж е обща част на сградата, след като е проектирано в него да се изградят складови помещения, а без изменение на архитектурния проект е изпълнен като жилище.
Относно основанията за допускане касационна проверка е направено позоваване на всички предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разрешеният материалноправен въпрос е определен като такъв за характера на първия етаж от сградата изграден в отклонение на одобрения архитектурен проект и установените изисквания за жилище и съобразно това за обема на вещните права придобити по дарение. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС изразена в ПП на ВС № 3/83 г., ПП на ВС № 7/1973 г. в които е прието, че обособяването на нови жилища става само след изменение на одобрения архитектурен проект за построяване на сградата, както и ПП № 38/1979 г.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
По жалбата на К. Д. и Р. Д.
С решението съдът се е произнесъл по въпроса за придобитите от страните права в построените в съсобствения имот стопански сгради и гараж. Приел е, че те са съсобствени между страните при равни права на основание наследствено правоприемство, тъй като са построени върху терен изключителна собственост на Д. Т. , съпруг на страните, пачинал през 2003 г. и наследен от тях.
Относно правото на собственост върху терена от фактическа страна е установено, че наследодателят Д през 1964 г. заедно със сестра си Р. се е позовал на наследяване, делба и давностно владение по отношение на 170 кв. м., съставляващи част от имот пл. № 735 в кв. 92 по плана на гр. В. и с площ от 340 кв. м., за който имот и имот пл. № 735 е бил отреден парцел ****, 736 с площ от 520 кв. м. Същата година Р. В. е дарила на брат си притежаваните от нея 85 кв. м. от описания имот, в резултат на което Д. Т. се легитимира като собственик на 170 ид. ч. от парцел ****, 736 в кв. 92. Към 1978 г., когато съсобствениците на парцел ****,736 си отстъпват взаимно право на строеж за жилищни сгради-близнаци, действа нов регулационен план за населеното място и разрешението за строеж е издадено за парцел ****,736 с площ от 470 кв. м. През 2003 г. Димитър В. , по време на брака си с К. В. , купува 130 кв. м., представляващи идеална част от УПИ ХІV-4005, 4006 и 4007, в кв. 92 кв. м.
Съдът е приел, че по отношение на тази част от парцела не е възникнала съсобственост в режим на СИО между наследодателят Д съпругата му К. , тъй като не се установява този терен да е включен в парцел **** в кв. 92, по действащия план на гр. В., отреден за терена, в който е построена жилищната сграда, стопанските сгради и гаража, предмет на иска. От това е приел, че недвижимият имот е бил изключителна собственост на наследодателя, поради което след смъртта му е станал съсобствен между наследниците му при равни права – по 1/3 ид. ч. От това е направил извод, че такива са правата им и върху построените в него стопански сгради с предназначение магазини и гараж.
При преценка на доказателствата съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за изясняване на делото от фактическа страна преди приключване на устните състезания и обявяването му за решаването му в противоречие със задължителната практика на ВС на РБ и ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението в обжалваната част.
По жалбата на Т. В.
Съдът е приел за установено, че приземният етаж в сградата е изпълнен в отклонение на одобрения архитектурен проект, като проектираните в него складови помещения и гараж са преустроени в помещения за живеене, без за това да е одобрено изменение на архитектурния проект. След като е намерил, че този етаж се използва като жилищен е обосновал извод, че със сключения договор за дарение на втория етаж и правото на надстрояване за трети, от който касаторът черпи права, не му е прехвърлено и право на собственост от първия етаж на сградата.
Разрешеният въпрос е за това дали преустрояването на проектираните складови помещения и гараж в жилище без одобрен архитектурен проект има за последица възникване на нов самостоятелен обект на правото на собственост – жилище и какви са правните последици от това. Той е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС намерила израз в т. 5 на П № 7 от 1973 г. на Пленума на ВС и с постоянната –ТР № 38 от 04.07.1979 г. на ОСГК на ВС. Налице е предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението в тази част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.11.2008 г. по гр. д. № 1988/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на касаторите К. В. и Р. Д. В. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 2% от данъчната или пазарна оценка на стопанските сгради- магазини и гаража и представи доказателство за това.
Указва на касатора Т. Д. В. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 2 % от данъчната или пазарна оценка на приземния (първия) етаж от жилищната сграда и представи доказателство за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: