5
гр. д. № 1858/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 418
София, 01.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1858/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. М. и Г. М. с искане за отмяна на решение № 426 от 22.01.2016 г. по гр. д. № 692/2015 г. на Благоевградски окръжен съд като незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Ответниците по касация, ищци по иска, не са подали отговор по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Срещу касаторите, които са наследници на Б. С. М., е предявен от Л. Ч., Е. Д. и Н. Д., като наследници на К. Д., установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,с искане да се установи по отношение на ответниците, че наследодателят им е бил собственик на нива с площ от 5.000 дка в м. „Могилата” („ Утимия”) , в землището на [населено място], [община] към 1957 г., когато е приет за член на ТКЗС.
Касаторката К. М. не е подала отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание чрез процесуалния си представител е изразила становище, за недопустимост на иска, тъй като заявените от страните имотите се възстановяват с план за земеразделяне. Не е ангажирала доказателства за установяване дали наследодателят й е бил собственик на признатата за възстановяване земя в м. „Утимия”, с площ от 5.000 дка.
Касаторът Г. М. не е влез становище по иска в срока по чл. 131 ГПК и не е упражнил правото си по чл. 143, ал. 2 ГПК.
От представените писмени доказателства е установено, че наследодателят на касаторите, ответници по иска, Б. М. е заявил на 5.12.1991 г. за възстановяване земеделски земи общо с площ от 28.600 дка, между които в т. 1 е описан имот – нива с площ от 5 дка в м. „Утимия” в землището на [населено място]. В заявлението за възстановяване № 2031 от 5.12.1991 г. няма данни за границите или съседите на имота.
С решение по протокол № 42А/3 от 02.02.1995 г. ОСЗ – С. му е признала правото на възстановяване на този имот с план за земеразделяне (л. 161). С решение № 42-47 от 28.04.1998 г. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху лозе от 5.000 дка в м. „Утимия”, съставляващо имот № 090006 при граници и съседи: лозе на В. З., лозе на н-ци на К. А., лозе на ползвател [община], лозе на С. С., полски път на [община] и полски път.
Ищцата Н. Кост. Д. със заявление № 1519 от 06.11.1991 г. е заявила за възстановяване нива с площ от 5.000 дка в м. „Могилата”, която е индивидуализирала и със съседи, описани в опис-декларацията, подадена от наследодателя й К. Н. Д. на 25.01.1957 г., както следва: И. Н., С. Ч. и В. В..
С решение по протокол № 01А/о от 01.09.1994 г. е признато правото на възстановяване на имота с план за земеразделяне при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ.
С решение № 42А/3 от 05.08.1997 г. на наследниците на Д. е признато право на собственост върху нива с площ от 5.000 дка в м. Могилата, като ОСЗ е отказала да възстанови правото на собственост във възстановими стари реални граници, тъй като имотът не е бил идентифициран. Указала е, че възстановяването ще се извърши с „поддръжката на кадастър на земеделските земи”.
С писмо изх. № 1158 от 29.07.2013 г. ОСЗ-С. е уведомила Н. Д., че след идентифициране на заявения за възстановяване имот в м. „Могилата” по Наредба № 49 е установила, че той попада върху имот № 090006, собственост на Б. М., както и върху имот № 090001, собственост на С. Д. и върху имот № 090002, собственост на К. А., поради което заявителката следва да установи правото на собственост по съдебен ред.
Това е обосновало правния интерес от предявяване на установителен иск за собственост на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Ищците са с поддържали, че наследодателят им е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение установено от 1931-1932 г., когато се е оженил и отделил в самостоятелно домакинство. С гласни доказателства е установено, че бащата на съпругата на К. Д. М. е бил собственик на имота и тя го е придобила по наследство. Владяли са имота преди внасянето му в ТКЗС. Свидетелката М. установява същите факти, като конкретизира, че баща й е закупил техния имот през 1935-37 г. от брата на баба М., която нива е била в съседство с имота на родителите на ищците, а наследодателят на ищците го е владял от преди това. Свидетелства и за това, че не е виждала други хора в имота освен наследодателят на ищците. Посочва съседите на имота – братя Ч., учителя Н. и вада и път , които отделят землището на [населено място] от това на [населено място]. Конкретизират и това, че местността „Утимия е в землището на [населено място] и на границата със землището на [населено място] – м. „Могилата”.
Вещото лице установява, че имотът на ищците се намира в границите (съседите), които съвпадат с описаните в опис-декларацията. Имотите на съседите са възстановени в съществуващи граници. Конкретизира, че по действащия план имотът на наследодателя на ищците попада с 3895.59 кв. м. в имот 090006, възстановен на К. М.; с 462.02 кв. м. в имот 090001, възстановен на С. Д.; с 600.00 кв. м. в имот 090002, възстановен на К. А.. Заключението е прието като неоспорено. Не са опровергани и установените факти с писмени и гласни доказателства. Касаторите не са ангажирали доказателства за да установят, че наследодателят им Б. М. е бил собственик на заявения за възстановяване имот – нива с площ от 5.000 дка към момента на образуване на ТКЗС. В заявлението за възстановяване на имота той не е индивидуализиран с граници или съседи. Не е индивидуализиран и в опис-декларацията на наследодателя подадена за приемането му за член на ТКЗС.
След съвкупна преценка на установените факти съдът е направил извод, че искът е основателен. Наследодателят на ищците е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение към 1957 г., когато е приет за член на ТКЗС и го е внесъл в стопанството.
Първият поставен въпрос за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато правото на собственост върху земеделските земи е възстановено с план за земеразделяне, не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като не е разрешен в противоречие със задължителната практика. Начинът на възстановяване на земята е правно ирелевантен за този установителен иск, тъй като той има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху заявения имот за възстановяване към минал момент – този на внасянето му в кооперативното стопанство. Съдът правилно е определил предмета ни иска и се е произнесъл по него.
Вторият въпрос е за това допустимо ли е началният момент на установяване на давностното владение на имота да се установява само с косвени свидетелски показания.
Свидетелските показания са допустими доказателствени средства за установяване факта на владението на недвижим имот. Свидетелят И. възпроизвеждат свои преки впечатления, придобити в детската възраст, за това че имотът е бил на „дядо К.”. Свидетелката М. е на 74 г. и тя възпроизвежда свои преки впечатления и косвени сведения, получени от баща й. Показанията са преценени в съвкупност с останалите доказателства и съдът ги е кредитирал като безпротиворечиви и съвпадащи относно местонахождениято на имота и съседите му с данните, вписани в писмените доказателства. Косвените доказателства са допустими и се преценяват в съвкупност с останалите доказателства. Този процесуален въпрос е решен в съответствие с трайно установената и задължителна съдебна практика и не обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка и по въпроса може ли да се определи местонахождението и границите на имота при липса на картен материал и липса на безспорно установени граници. Въпросът е фактически, а не правен. Той се разрешава въз основа на установените факти със събраните доказателства, в които се съдържат данни както за местонахождението на имота – местност и населено място, така и за съседите му. Те са установени безпротиворечиво, както от писмените доказателства: опис-декларацията за влизане в ТКЗС, така и от събраните гласни доказателства. Неотносимо към поставения въпрос е решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1548/2009 г. на ВКС, І г. о. В него е прието, че за установяване идентичността между два имота в различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници. Ако в различни периоди от време съседите или техните наследници не са променени, може да се направи извод, че и имотът не е променен.
В настоящия случай са установени съседите на имота на наследодателя на ищците, а с техническа експертиза е установено, че имотите на тези съседи са им възстановени, от което следва че имотът на ищците не е претърпял промени и е идентичен с внесения в ТКЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 426 от 22.01.2016 г. по гр. д. № 692/2015 г. на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: