2
гр. д. № 415/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 996
София, 26.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 415/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. М. Т., Й. М. Т., Г. М. Т. и Р. М. Г. са подали касационна жалба срещу решение от 01.12.2010 г. по гр. д. № 1229/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.04.2010 г. по гр. д. № 7054/2008 г. на Варненски районен съд, с което е допуснато извършване на делба на недвижим имот двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ V-1558 в кв. 99 по плана на [населено място], с адм. адрес [улица] между съсобствениците и при права: И. М. Т. – 1/5 ид. ч., Т. М. Р. – 1/5 ид. ч.; Й. М. Т. – 1/5 ид. ч., Г. М. Т. – 1/5 ид. ч., В. М. Т. – 1/10 ид. ч. и Р. М. Г. – 1/10 ид. ч. К. довод е за необоснованост на извода, че Й. Т. и Р. М. Г. и В. М. Т. не са придобили право на собственост върху имота, предмет на делба на основание давностно владение.
Ответницитe по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да допусне делба на имота съдът е приел, че съсобствеността върху имота е възникнала по наследяване от М. Т. Р. и Р. А. Р., а за Р. М. Р. на основание дарение за 1/10 ид. ч. от него.
От фактическа страна е установено, че сградата е построена от М. и Р. Р. по време на брака им въз основа на отстъпено им право на строеж върху държавна земя. М. Р. е починал през 1982 г. Оставил е за наследници преживяла съпруга Р. Р. и пет деца Г., И., В., Й. и Т..
С влязло в сила на 26.11.2001 г. решение от 15.03.2001 г., постановено по гр. д. № 1592/1999 г. по предявен установителен иск от Т. М. Т. срещу останалите наследници, негови братя и сестри и съделители в настоящия процес, Варненски районен съд е приел, че сключената между наследниците без участието на Т. М. съдебна спогодба, постигната по гр. д. № 2467/1987 г. на Варненски РС, с който имотът е бил поставен в дял на В. и Й. при равни права, е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, поради неучастието на съсобственика Т. М..
В отговора си по иска за делба, ответниците са противопоставили довод, че В. М. е владяла ? ид. ч. от имота от 23.12.1987 г., когато със спогодбата имотът й е поставен в дял, до 06.03.1993 г., когато е дарила същата част от имота на племенника си Р. М. Г.. Той от своя страна е продължил владението върху ? ид. ч. от имота до предявяване на иска за делба на 23.09.2008 г. Ответницата Й. Т. също е противопоставила довод, че е владяла другата ? ид. ч. от имота от 23.12.1987 г. до предявяване на иска за делба.
Д. е намерен за неоснователен след като съдът е обсъдил събраните гласни доказателства, от които се установява, че съделителите В. М. и Р. Г. не са живели в имота. В сградата е живяла наследодателката Р., до смъртта й настъпила през 2000 г. Върху имота са упражнявали фактическа власт и дъщерята Й. и синът Т., който е живял в имота и със съпругата си. Фактът на упражняване на фактическа власт върху имота от Т. Р. се установява по косвен път и от това, че през 2005 г. Р. Г. е предявил срещу него ревандикационен иск за имота, предмет на делба, който е отхвърлен с влязло на 22.01.2008 г. решение от 02.03.2006 г. по гр. д. № 3481/2005 г. на Варненски РС.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос, за придобиване вещни права върху имота на основание давностно владение от част от съделителите е решен при правилно прилагане на закона въз основа установените факти. По делото не е установено съделителят Р. Г. да е установил и упражнявал владение върху имота. Не е установено Й. Т. да е владяла ? ид. ч. от имот с намерение да придобие вещни права върху него и да е противопоставила това владение на останалите съсобственици по начин, че то да им стане известно.
В изложението не е формулиран конкретен материалноправен въпрос, който съдът да е разрешил във връзка с приложението на института на придобивната давност. Представени са решения на тричленни състави на ВКС, които са неотносими към въпроса дали в полза на някои от съделителите е изтекъл десетгодишен придобивен давностен срок.
Решение по гр. д. № 477/92 г. на ВКС разисква въпроса за кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС; в решението по гр. д. № 2259/96 г. ВКС е приел, че нищожната сделка не е основание за осъществяване на добросъвестно владение. Определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК, не са актове на съда, които попадат в приложното поле на чл. 280 ГПК, поради което представеното не следва да се обсъжда.
При отсъствието на формулиран конкретен материалноправен въпрос, който да е разрешен от съда и след като не е направено позоваване на някоя от предпоставките но чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка, такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.12.2010 г. по гр. д. № 1229/2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: