4
гр. д. № 2710/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 470
София, 21.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2710/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от [община] касационна жалба срещу решение № 34 от 13.01.2014 г. по гр. д. № 901/2013 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 7636/2011 г. на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявения срещу [фирма], [населено място] установителен иск за недвижим имот – сграда с предназначение трафопост „Л.”, панелно строителство със застроена площ от 72 кв. м. В кв. В. Л. [населено място], с идентификатор 55871.510.9 по КК и КР на [населено място] като неоснователен. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК по разрешените от съда процесуални и материалноправни въпроси: 1. допустимо ли е съдът при липса на първична счетоводна документация за заприходяване на спорния обект в баланса на електроразпределителното дружество дъм релевантния момент 17.09.1991 г. да приеме, че същият е бил предоставен за стопанисване и управление и заприходен в баланса по разпореждане на Закона за енергетиката – отм.; 2. каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната да се позове на тях и при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени; 3. допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправната норма на ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, създавайки задължителна практика по реда на чл. 290 ГПК, след като законодателят не е придал такова действие.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна е установено, че трафопостът е построен през 1976 г. По данни от паспорта, съставен при СК „Електроснабдяване”, [населено място], район П. той е въведен в експлоатация на 03.07.1986 г. За него е съставен акт за държавна собственост № 807 от 26.06.2003 г., в който е отразено, че е включен в баланса на „Електроснабдяване” –София, Електроснабдяване – П. и Н. през 1986 г.
За имота е съставен и акт за частна общинска собственост на 08.05.2002 г.
С приета комбинирана техническа и икономическа експертиза е установено, че трафопостът обслужва 122 потребители на територията на общината. При проверка на счетоводната документация на ответното дружество не са намерени счетоводни документи с данни до 17.09.1991 г. В държавен архив е съхранен баланса на [фирма], „Електроснабдяване” клон П., в който притежаваните Д. от предприятието са вписани с обща стойност, но липсва оборотна ведомост или друг документ, в който Д. да са описани конкретно. Не се съхраняват и сметки 201, 203 и 204 към 1991 г., поради изтеклия срок за съхраняването им. Запазени са само инвентарните книги, които са с период на създаване от 1948 г. до 2000 г., като част от тях са на книжен носител, а друга на електронен. С гласни доказателства е установено, че сградата винаги е била трафопост, който се е обслужвал и поддържал от ответното дружество, а преди това от дружествата, негови праводатели.
От представените по делото паспорт на СК „Електроснабдяване” район София, поделение „Електроснабдяване” – район П. трафопостът е въведен в експлоатация на 03.07.1986 г.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че по дънни от официалния свидетелстващ документ А., чиято доказателствена сила не е опровергана, трафопостът е стопанисван и управляван от държавното предприятие „Електроснабдяване” клон П. от пускането му в експлоатация. Позовал се е и на непрякото доказателство – паспорта, съставен при пускането в експлоатация на този енергиен обект. Този факт съставлява отрицателна предпоставка по § 7, ал. 2 ЗМСМА, поради което правото на собственост върху него не е преминало в община по разпореждане на закона – § 7, ал.1 от същия закон.
С разпореждане № 46 от 07.11.1991 г. на Министерския съвет е образувано Н. като еднолично търговско дружество с държавно имущество, което включва имуществото на обединения, комбинати и предприятие от системата на Комитета по енергетика съгласно приложение № 1. В т. 46 от приложението към разпореждането е посочено и Предприятие ”Електроснабдяване” П. като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – София. Т. е бил част от стопанисваното от предприятието в П. имущество, поради което е станал част от имуществото, с което е образувано това еднолично търговско дружество с държавно имущество.
При така приетото за установено от фактическа страна е направен извод, че трафопостът не е станал собственост на общината на основание §7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА, тъй като е било налице ограничението на ал. 2 на същата норма.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос в изложението: При наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки визирани в § 7, ал.1, т. 7 и ал. 2 ЗМСМА предметът на иска – енергиен обект сграда трафопост преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г.
Обосновано съдът е приел, че имотът е бил заведен като актив в счетоводните документи на „Енергоснабдяване” П., въз основа на косвените доказателства – картон и паспорт, отразяващи пускането му в експлоатация и поставянето му под напрежение през 1986 г. и завеждането му в инвентарните книги. Отразяването на дълготрайните материални активи на Енергостопанство – П. към момента на преобразуването му в баланса с обща цифрова стойност, липсата на оборотна ведомост, преценени в съвкупност и с останалите непреки доказателства, правилно е обосновало извод, че трафопостът, предмет на иска, е стопанисван от предприятие Енергоснабдяване П. от момента на пускането му в експлоатация през 1986 г.
След като имотът е част от стопанисваното от Енергостопанство П. имущество, то тази предпоставка изключва приложението на §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и не се налага обсъждане на това дали трафопостът като енергийно съоръжение е обслужвал само обекти на общината.
Вторият въпрос дали е допустимо съдът при липса на първична счетоводна документация за заприходяване на спорния обект в баланса на електроразпределителното дружество да се позове на непреки доказателства и приеме за установен този факт, също не обуславя основание за допускане на касационна проверка.
Непреките доказателства са обсъдени във връзка с установеното в акта за държавна собственост, който е официален свидетелстващ документ и удостовереното в него не е оборено.
Последният въпрос в изложението е за това допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправната норма на ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА.. Относно тълкувателния характер на нормата е формирана задължителна съдебна практика с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС (Р № 244 по гр. д. № 99/2009 г. и Р № 96 по гр. д. № 3122/2008 г. на ВКС, І г. о.). Въззивното решение е сътбразено с тях, поради което този въпрос не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация направените от него разноски за касационното производство за правна помощ и изготвяне на отговор по касационната жалба, установени с пълномощно от 20.03.20154 г. за упълномощаване на адв. С. Н. от САК и платежно нареждане от 09.04.2014 г. и възлизащи на 240 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34 от 13.01.2014 г. по гр. д. № 901/2013 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 7636/2011 г. на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявения срещу [фирма], [населено място] установителен иск за недвижим имот – сграда с предназначение трафопост „Луна”, панелно строителство със застроена площ от 72 кв. м. В кв. В. Л. [населено място], с идентификатор 55871.510.9 по КК и КР на [населено място].
ОСЪЖДА [община] да заплати на срещу [фирма], [населено място] сумата 240 (двеста и четиридесет ) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: