Определение №552 от 18.11.2011 по ч.пр. дело №532/532 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
гр. д. № 532/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 552

София, 18.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 532/2011 г.

Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от П. Г. П., С. Г. П., И. Й. М., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. срещу определение от 26.09.2011 г. по гр. д. № 659/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е прекратено производството по делото и разпоредено връщане на подадената касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 1233/2010 г. на Варненски окръжен съд, след като е намерена за недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
К. довод е за неправилност на извода, за недопустимост на касационната жалба. Поддържа се, че ГПК не съдържа легална дефиниция на понятието обжалваем интерес. Въпреки че в исковата молба е посочена цена на иска 712.73 лв. Цената на иска е в размер на 5679.70 лв., каквато е актуалната данъчната оценка на имота от 2011 г., предмет на иска. Поддържа се също, че цената на иска следва да се определи към момента на подаване на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:

С въззивното решение, предмет на касационната жалба, е потвърдено решение на районния съд [населено място], с което е отхвърлен предявен от жалбоподателите ревандикационен иск за реална част с площ от 221 кв. м. от ПИ № 241 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Д. чешма”, в землището на [населено място]. С молба от 12.11.2007 г. ищците са уточнили исковата молба като са посочили цената на иска в размер на 712.72 лв., която представлява ? от данъчната оценка на имота, възлизаща на сумата 2850.90 лв. Процесуалното действие е извършено на основание чл. 56, ал. 1 ГПК отм., но в сила при предявяване на иска. Съгласно същата норма, която е възпроизведена и в новия ГПК – чл. 70, ал.1, въпросът за цената на иска може да се повдига в първото по делото съдебно заседание от ответника или служебно от съда. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. По делото няма данни тези процесуални възможности да са упражнени, поради което цената на иска е тази, посочена от ищците.
Неоснователен е доводът, релевантния момент за определяне цената на иска е този на подаване на касационна жалба. Определянето на цената на иска е регламентирано в ГПК и нормите не предвиждат възможност за промяна на цена на иска, след провеждане на първото по делото заседание. Съобразно това представената актуална данъчна оценка на имота е правно ирелевантна.
Въз основа на тези данни по делото законосъобразно е прието, че касационната жалба е недопустима и е разпоредено връщането й.
При проверка на определението не се установи да е допуснато неправилно прилагане на процесуалния закон, поради което не е налице основание за отмяната му.
По изложените съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.09.2011 г. по гр. д. № 659/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top