2
гр. д. № 663/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 725
София, 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 663/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е частна жалба срещу определение № 617 от 29.09.2012 г. по гр. д. № 795/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което е са оставени без разглеждане частни жалби, подадени от четиринадесет собственици на самостоятелни обекти в жилищна и търговска сграда в режим на етажна собственост, състояща се от секции А, В и С, построена в УПИ ІІ-.., в кв. 1 по плана на [населено място], [община] срещу определение от 10.07.2012 г. по гр. д. № 329/2012 г. на Каварненски РС като недопустими – подадени срещу определение, което не подлежи на обжалване.
Доводът е за незаконосъобразност на извода за недопустимост на частните жалби.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Каварненски районен съд е бил сезиран с искане по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост. В исковата молба е направено и искане по чл. 40, а. 3 ЗУЕС за спиране изпълнението на същото решението да приключване на производството по делото. С определение от 10.07.2012 г. по гр. д. № 329/2012 г. Каварненски РС е спрял изпълнението на решението на ОС на етажните собственици от 01.06.2012 г.
Срещу това определение са подадени частни жалби от част от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, с искане да бъде отменено спирането, тъй като не е в интерес на управление на етажната собственост поради спиране изпълнението на дейностите по охраната на сградата, подържането й както и на пространството около нея.
С обжалваното определение въззивният съд е намерил, че частните жалби са недопустими, тъй като определението за спиране, постановено на основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, не подлежи на обжалване. Намерил е за неоснователен доводът, че това определение е вид обезпечителна мярка, поради което и на основание ГПК то подлежи на обжалване. На следващо място е съобразил и това, че определението не спира производството по делото, поради което няма преглаждащ характер и не се обхваща от разпоредбата на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК. То не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като за него не е предвидена изрично възможност за обжалване.
Допълнителен аргумент за недопустимост на въззивните жалби е намерен в това, че жалбоподателите – собственици на самостоятелни обекти в сградата, не са страни в производството по искането по чл. 40 ЗУИС. Ответник по искането е управителя на етажната собственост, поради което собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост не са легитимирани да обжалват определението.
Основателен е касационният довод, за незаконосъобразност на извода, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост не са легитимирани да обжалват актовете на съда, постановени в производство по искане по чл. 40, ал. 1 ЗС. Управителят на етажната собственост има представителни функции по отношение на отделните собственици на самостоятелни обекти пред съда, което следва от разпоредбата на чл. 41 ЗУЕС, но тези функции не ограничават правата на собствениците да участват лично или чрез друг представител в производствата пред съда.
Неоснователен е касационният довод, за незаконосъобразност на извода, че определението за спиране по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, с което е спряно изпълнението на решението до приключване производството по иска по чл. 40, ал.1 ЗУЕС. Това определение не прегражда развитието на исковия процес. За него не е предвидено изрично в закона възможността да се обжалва, поради което то не попада в предметния обхват на нормата на чл. 274, ал.1 ГПК.
Не е налице основание за прилагане по аналогия разпоредбите за обезпечителното производство – чл. 389 и сл. ГПК. В този смисъл е и разрешението дадено в определение № 24 от 16.01.2012 г. по ч. гр. д. № 617/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. в което е прието, че обезпечителните мерки, взети в обезпечително производство по чл. 389 и сл. ГПК, целят да осигурят възможност за бъдещо реализиране на материално право, предмет на исковото производство. Спирането на решението на ОС на етажната собственост, постановено на основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, цели да спре изпълнението му докато се провери неговата законосъобразност в производството за отмяната му. От това е намерено, че това спиране не може да бъде отъждествено с обезпечителните мерки по ГПК, поради което разпоредбите на глава ХХХІV от ГПК не намират приложение по аналогия.
Изложените съображения се споделят и от настоящия състав, поради което частните жалби като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 617 от 29.09.2012 г. по гр. д. № 795/2012 г. на Добрички окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: