О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 313
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1836/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Р. И. Й. от гр. Г.срещу решение от 02.07.2009 г. по гр. д. № 1337/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 9768/2003 г. на СРС в частта, с която е допусната делба на съсобствения между страните недвижим имот апартамент № 6 в бл. 539, вх. “А”, ет. 2 в гр. С., ж. к. “Л”, с площ от 53.68 кв. м, както и прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 4.58 кв. м. и 1.352% от общите части на сградата и правото на строеж върху терена при права 14/71 ид. ч. за Р. И. Й. и 57/71 ид. ч. за А. С. А.. Касационният довод е за необоснованост на извода, че въпросът за правата на съсобствениците не може да бъде пререшаван след като е налице влязло в сила решение постановено по иск по чл. 21 СК. Относно предпоставката за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да допусне делба на съсобствения апартамент № 6, придобит от страните по време на брака им, при квоти 14/71 за касатора и 57/71 ид. ч. за ответницата, съдът е приел за установено, че страните са сключили брак на 04.08.1985 г. Апартамент № 6 в бл. 539 в ж. к. Люлин, гр. С. са придобили на основание договор за покупко-продажба 22.05.91 г., т. е. по време на брака, поради което съсобствеността е възникнала като бездялова в семейна имуществена общност. Бракът между страните е прекратен с влязло на 06.04.2002 г. решение. С друго влязло в сила решение от 13.04.2006 г. по гр. д. № 3193/2005 г. на СГС, оставено в сила с решение от 06.06.2005 г. по гр. д. № 343/08 г. на ВКС, ІV г. о. е уважен предявен от А. С. А. установителен иск по чл. 21 СК, като е прието за установено че при придобиване на имота част от цената от 12679 лв. е заплатена с лични средства на А. в размер на 7679 лв. В резултат на тази трансформация правата в прекратената съсобственост не са равни, а са в размер на 14/71 за касатора и 57/71 ид. ч. за съпругата А.
Съдът, сезиран с иска за делба, е зачел силата на пресъдено нещо на решението и е допуснал делба на описания имот при определените с влязлото в сила решение квоти.
Касационният довод е за това, че съдът е разрешил процесуален въпрос за зачитане силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по иск по чл. 21 СК и правната възможност за се пререшава решеният със сила на пресъдено нещо въпрос за трансформация на лични средства при придобиване на имот по време на брака, поради откриване на нови релевантни факти след като е бил изтекъл и срокът, в който е могло да се иска отмяна на решението.
Направено е позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, което е формално и немотивирано.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване.
Правните норми, регламентиращи силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения, са ясни, не се нуждаят от тълкуване и формираната по тях практика е трайна и последователна. Една от правните последици на влязлото в сила решение е преклудиране на доводите и фактите, които са относими за разрешеният с него правен спор и са възникнали преди установяване със сила на пресъдено нещо на твърдяното право. Да се приеме обратното, означава да се поднови един вече решен правен спор. Това би било недопустимо по аргумент от чл. 229, ал. 1 ГПК, което правно разрешение е било възприето и в отменения ГПК – чл. 224, а 1. С тази норма се възпрепятства възможността за подобно оспорване, което е израз на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.
При проверка на решението не се установи да е налице релевираната предпоставка за допускане касационна проверка на решението.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.07.2009 г. по гр. д. № 1337/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.