РЕШЕНИЕ
N 455
София, 03.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 18 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 566/2009 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците К. К. Т. от с. Б., Ш. К. Т. и М. И. Т. двамата от с. М. срещу решение от 25.04.2008 г. по гр. д. № 59/2008 г. Разградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 20.03.2007 г. по гр. д. № 25/2002 г. на районен съд Исперих, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу А. Р. В. и Е. Р. Р. установителен иск за собственост на УПИ *, ІІІ-154 и ІV-154 по отменения план на с. Б., а по действащия план за земеразделяне част от имот № 0* в землището на с. Б.. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 79, ал. 1 ЗС – касационно основание по чл. 281, т. 3, ГПК.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и въз основа на данните по делото намери за установено следното:
Касаторите, ищци по иска, твърдят че собственици на имотите, и че правния интерес от иска е обусловен от това, че ответниците са заявили имота за възстановяване пред поземлената комисия и с решение № 3* от 22.01.2001 г. им е признато право на възстановяване на имот с площ от 6.510 дка в землището на селото.
От фактическа страна е установено, че Ищците К. и Ш. Т. са наследници на К. Ш. , който през 1970 г. заедно с М. И. Т. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на нива с площ от 6 дка и построената в нея жилищна сграда с четири стаи и заслон в землището на с. Б. с продавач Х. Ч. На 15.04.1971 г. между страните по предварителния договор е сключен окончателен договор за продажба, за който е съставен н. а. № 89, т. І, по н. д. № 165/1971 г. В договора имотът е описан и със статута му преди изключването му от регулация: парцели ІІ-154 с площ от 2090 кв. м. и построената в него жилищна сграда, парцел **** с площ от 2166 кв. м. и парцел ****, всички индивидуализирани и със съседи, а продавача Ч. се е легитимирал като собственик на имота с нот. акт от 1971 г., съставен по реда на обстоятелствената проверка след като се е позовал на давностно владение. При сключване на предварителния договор Ч. се е легитимирал като собственик като се е позовал на решение по гр. д. № 776 от 6.12.1953 г. След направена служебна справка от съда е установено, че делото е имало за предмет паричен иск за сумата 1000 лв. С гласни доказателства също е установено, че той е установил владение върху имота около 1953 г.
С приета техническа експертиза е установено, че имотът, предмет на продажба, е бил изключен от строителните граници на населеното място през 1962 г. на основание ПМС 216/1962 г., както и че не е бил включван в блок на ТКЗС, а е бил предоставен за ползване на ищците. Имотът е владян и се владее и обработва при предявяване на иска от ищцата К.
Установено е, че имотът е бил записан като имот на Р. Н. Б. в разписния лист към плана от 1937 г. Ответниците са направили искане за възстановяване право на собственост върху него по реда на ЗСПЗЗ и с решение от 22.01.2001 г по преписка № 0* от 19.12.2000 г. е признато право на възстановяване в съществуващи граници на нива с площ от 2.040 дка “ в местността пл. № 154”, на нива с площ от 2.170 дка. в местността пл. № 154 и на нива с площ от 2.300 дка в същата местност. Имотите не са индивидуализирани с идентификатори по одобрения план за земеразделяне и към решението няма издадена скица.
С решение № 2* от 1.06.1995 г. т. 27 е възстановено право на собственост на община И. на земеделски имот нива от 10.846 дка в местността “Я” по картата на землището на с. Б.. Решението за възстановяване е издадено на основание чл. 19 ЗСПЗЗ с мотиви, че описаните в него имоти са останали непотърсени от правоимащи лица. С приета техническата експертиза е установена идентичност между имотите, предмет на иска и тези, заявени и признати за възстановяване на ответниците с част от възстановения имот на общината, който в плана от 1937 г. е бил записан като имот на наследодателя на ответниците.
Ответниците са противопоставили възражение, че имотът не е могъл да бъде придобит на основание давностно владение, тъй като след внасянето му в ТЗКС този придобивен способ е бил неприложим.
Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. Намерил е, че имотът не е бил придобит от праводателят на наследодателя на ищците на основание давностно владение, тъй като приложението на този способ е бил изключен по отношение имотите, внесени в ТКЗС, които след обобществяването им са загубили реалните си граници, поради което са престанали да бъдат годен обект на гражданския оборот.
Изводът е направен при неправилно възприемане фактите по делото и прилагане на материалния закон.
Частта от имотът, предмет на продажба, индивидуализиран като ІІ-154 с площ от 2090 кв. м., се е намирал до имоти със селищен статут, използван е за задоволяване на жилищни нужди, поради което, след изключването на имота от строителните граници на населеното място, той е запазил селищния си характер и съответно реалните си граници. Това следва и от нормата на чл. 11, ал. 2 от ПУ на ТКЗС от 1950 г. Това разрешение е възпроизведено и в чл. 10, ал.2 ПУ на ТКЗС от 1967 г., който повелява, че собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището (чертите на селището), се запазва в нейните реални граници.
Договорът за продажба е породил транслативно действие за този имот и съставения за него нотариален акт, легитимира ищците като собственици на тази част от имота, в границите на парцел **** по отменения план.
Като е направил други правни изводи, съдът е постановил необосновано решение и неправилно е приложил материалния закон, което е основание за касирането му в тази част. На основание чл. 291 ГПК ще бъде постановено решение по съществото на спора, като установителният иск за собственост ще бъде уважен в тази част за 2090 кв. м., съставляваща част от имот пл. № 1* индивидуализирана с границите на парцел **** по отменения план.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 25.04.2008 г. по гр. д. № 59/2008 г. Разградски окръжен съд, и решение по гр. д. № 25/2002 г. на районен съд Исперих, в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторите срещу А. Р. В. и Е. Р. Р. установителен иск за собственост на УПИ *, по отменения план на с. Б., а по действащия план за земеразделяне част от имот № 0* в землището на с. Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Р. В. и Е. Р. Р., двамата от гр. Ш., че К. К. Т. от с. Б., Ш. К. Т. и М. И. Т. двамата от с. М. са собственици на 2090 кв. м., съставляващи част от имот пл. № 1* в землището на с. Б., която има за граници тези на парцел ****, в кв. 64 по отменения план на селото от 1937 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: