4
гр. д. № 1017/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 151
София, 19.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1017/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от М. Ц. и К. А. частна касационна жалба срещу определение № 366 от 06.01.2014 г. по ч. гр. д. № 479/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.10.2013 г. по гр. д. № 481/2013 г. на Великотърновски окръжен съд за прекратяване производството по предявените от касаторките срещу [община] обективно съединени установителни искове за прогласяване нищожност на сключени договори недопустим. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на извода за недопустимост на исковете. Допускането на касационна проверка на определението се иска на основание чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК като се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите: 1. при условията на чл. 13, ал. 2 ЗОС, кое е лицето, което е пасивно легитимирано за отговаря по положителен установителен иск за обявяване за нищожни договори за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот в полза на приобретатели, загубили своята правоспособност и установителни искове за собственост на същите имоти, предмет на нищожните сделки, когато приобретателите по договорите не са оставили правоприемници, в чиито патримониум да премине правото на собственост върху недвижими; 2. длъжен ли е съдът да посочи на ищеца начина на защита на засегнатото му право, когато прекратява производството поради липса на правен интерес, т. е. в хипотезата на несъществуващо право на иск.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Касаторките са предявили срещу [община] при условията на обективно съединяване установителни искове за признаване за нищожни на 1. договор от 02.03.2006 г. сключен с [фирма], гр. В. Т. за продажба на 5 идеални части от имот с идентификатор 10447.515.205 (стар УПИ І-734т в кв. 358) по ПУП на гр. В. Т.; 2. договор от 02.10.2007 г. сключено със същото Е. за продажба 80 % ид. ч. от описания по горе имот и запазване право на строеж срещу поето задължение за построяване на сграда № 956; за признаване за установено по отношение на общината, която е определена с нормата на чл. 13, ал. 2 ЗОС да управлява безстопанствени имоти, че ищците са собственици на 1988.4/2488 ид. ч. от описания по-горе имот.
Позовали са се на обстоятелствата, че през 2003 г., в качеството им на наследници на К. У. им е бил възстановено правото на собственост върху нива от 3014.00 дка., в местността К., в землището на [населено място]. Имотът е бил урегулиран в УПИ І-7340.
С договор за замяна от 02.03.2006 г. са продали на [фирма] 5 ид. ч. от имота срещу задължение на приобретателя със свои средства да извърши проектиране и строителство в имота включително и на обектите, за които прехвърлителите си запазват правото на строеж.
С договор от 21.08.2006 г. дружеството приобретател е заменило 1 ид. ч. от придобитите вещни права срещу правото на собственост върху движима вещ – телевизор, за което е сключило договор с Д. Д.. С друг договор за замяна от 09.07.2007 г. същото Е. е заменило 2 ид. ч. от имота срещу придобиване правото на собственост върху движима вещ – музикална уредба, за което е сключило договор с И. Б..
След издаването на строителни книжа и разрешение за строеж от 23.08.2007 г. касаторките са продали на [фирма] 80 % от имота си, възлизащи на 1986.4/2 ид. ч. от собствения им имот.
С констативен акт на РДНСК-В. Т. от 24.06.2008 г. строителните работи в имота са спряни, поради констатирани нарушения на правилата за изпълнение на различни видове строителни работи.
С решение от 20.10.2009 г. по гр. д. № 1086/2009 г. на ВТОС [фирма] е обявено в несъстоятелност, а с решение от 11.03.2011 г. е постановено заличаването му от търговския регистър.
Поради това, че страната по сключените договори е загубила качеството си на правен субект, и позовавайки се на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗОбС касаторките считат, че [община] е легитимирана да отговаря по предявените искове, в качеството й на субект владеещ и стопанисващ безстопанствени имоти.
Първоинстанционният съд е намерил исковете за недопустими поради липса на спор между касаторите и посочения от тях ответник относно недвижимия имот. Въззивният съд е споделил изводите и е допълнил съображения за недопустимост на исковете и с това, че от нормата на 13, ал. 2 ЗОС не следва, че общината става правоприемник на имуществото на заличено търговско дружество. Нормата установява задължение за общината само да владее и управлява безстопанствени имоти.
Първият поставен въпрос е решен от съда при правилно прилагане на Закона за общинската собственост. Производството по несъстоятелност на търговско дружество, цели да установи неговата неплатежоспособност и при невъзможност за оздравяване на дружеството да бъде разпределено имуществото му по справедлив начин, така че да се удовлетворят кредиторите му. Наред със способа разпределяне на имуществото се прилага и способа на осребряване на имуществото му, което е дейност на ликвидатора по оценка и продажбата му. След приключване на тази дейност в имуществената сфера на дружеството не остават имуществени права. Приключването на тази процедура е основание за заличаване на дружеството от търговския регистър. Съобразно това няма имущество, което да е останало собственост на дружеството за да се поставя въпроса в чия правна сфера то преминава.
По вторият въпрос съдът не се е произнасял, той не е обосновал решаващият му извод за недопустимост на иска, поради което не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 366 от
06.01.2014 г. по ч. гр. д. № 479/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: