4
гр. д. № 948/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 55
София, 21.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 948/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. С. Й. е подала касационна срещу решение от 15.06.2011 г. по гр. д. № 228/2011 г. на окръжен съд Л., с което отменено частично първоинстанционното решение в частта относно квотите, при които е допусната делба на три земеделски имота и вместо него е постановено друго като са изменени квотите на съсобствениците. К. довод е за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 8, ал. 4 ЗН при определяне степента на родство на касаторката с наследодател Я. П. Я., а от тук и правата й в съсобствеността. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа наличие на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението. Твърдението е за разрешаване на материалноправния въпрос за приложението на чл. 8, ал. 4 ЗН в противоречие със задължителната практика на ВКС формирана с ТР № 3 от 30.12.1994 г. на ОСГК.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна. Поддържат че материалноправния въпрос за липсата на родствена връзка между касаторката и общия наследодател е решен в съответствие с данните по делото. Намират че не е формулиран точно разрешеният от съда материалноправен въпрос от значение за изхода на спора, поради което не е налице общото основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
Предмет на иска за делба са при имота с предназначение гори, които са възстановени на наследниците на Я. В. Н.. По отношение на имота с идентиф. 66799.67.45 касаторката, ищца по иска, твърди, че е съсобствен между нея и част от ответниците: В. Д., Я. Я., С. Г. И. Р. на основание договор за доброволна делба, сключен през 2004 г.
По отношение на останалите два имот с идентиф. 69523.399.54 в м. „С.” с площ от 5 дка и имот с идентиф. 43829.218.5 в м. „Б.” с площ от 7.999 дка се твърди, че са съсобствени между касаторката и всички ответници, на основание наследяване от общия наследодател Я. В. Н..
Установено е по делото, че наследодателят Я. В. Н. е починал 1968 г. и оставил за наследници: 1. В. Я. В., син, починал на 17.06.1974 г. и оставил за наследници П. Б. В., съпруга; В. В. Д., дъщеря и Я. В. Я., син; 2. П. Я. В., починал на 21.03.2002 г. и оставил за наследници: Я. П. Я., син, неженен, починал без деца на 28.03.2009 г. и 3. съпруга В. Б. Н. – съпруга, починала на 28.03.1989 г. и оставила за свои наследници посочените по-горе двама сина В. Я. В. и П. Я. В. и доведена дъщеря И. В. Г., починала на 26.09.1980 г. и оставила за свои наследници С. Г. И., съпруг, починал на 29.10.1982 г., И. С. Г. – син, починал на 10.04.1999 г. и оставил за свои наследници: Д. В. Г.-съпруга, С. И. Г.-син, И. И. Р. – дъщеря и В. С. Й.-дъщеря.
По отношение на наследодателя Я. П. Я., внук на общия наследодател, неженен, починал без деца на 20.09.2009 г. от представеното удостоверение за наследници се установява, че на основание чл. 8, ал. 4 ЗН е наследен от първите си братовчеди по бащина линия В. В. Д. и Я. В. Я. и по майчина линия – В. В.. Съдът е приел, че наследниците на И. В. Г., доведената дъщеря на общия наследодател, не наследяват неговия внук, тъй като между тях не е налице родство по съребрена линия. Съгласно легалното определение за родство по съребрена линия, дадено в нормата на чл. 46, ал. 2 СК (отм.), но действал при откриване на наследството на този наследодател, това е връзката между две лица, които имат общ родоначалник без едното да произхожда от другото. Степента на родство се определя по правилото на чл. 47, ал. 2 СК, което повелява, че между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина. В случая липсва родствена връзка между общия родоначалник Я. П. Я., починал на 20.09.2009 г. и касаторката, тъй като майка й И. В. не е наследник на общия родоначалник, т. е. касаторката и наследодателят Я. П. Я. нямат общ наследодател.
Връзката се прекъсва между общия наследодател Я. В. Н. и И. В. Г., която не е негова дъщеря. По делото не са представени доказателства тя да е била припозната или осиновена от общия наследодател. Поради това, че нейната майка В. Н. е съпруга на Я. В. Н. между нея и Я. П. Я. е възникнала връзка по сватовство.
Съобразно този извод, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е допуснал извършването на делбата на описаните имоти, като е определил правата на съсобствениците, съобразявайки се с приетото за установено, че касаторката и останалите наследници на И. В. не наследяват наследодателят Я. П. Я..
К. довод е за неправилно приложение на материалния закон – чл. 8, ал. 4 ЗН и за необоснованост на извода, че между касаторката и Я. П. Я. няма родствена връзка. В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по материалния въпрос дали касаторката е наследник на Я. П. Я. при неправилно прилагане нормата на чл. 8, ал. 4 ЗН и в противоречие с възприетото в ТР № 3 от 30.12.1994 г. на ОСГК на ВС.
Формулираният материалноправен въпрос не е същественият за изхода на спора. Разрешеният от съда съществен въпрос не е за степента на родството, към което е относима нормата на чл. 8, ал. 4 ЗН, а за това дали касаторката е призована към наследяване, което от своята страна е обусловено от това дали между нея и наследодателят Я. П. Я. е възникнала родствена връзка по съребрена линия. Този въпрос е решен съобразно нормите на чл. 46, ал. 2 и чл. 47, ал. 2 СК от 1985 г. отм.
Поставеният въпрос не може да бъде определен като обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.06.2011 г. по гр. д. № 228/2011 г. на окръжен съд Л..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: