2
гр. д. № 263/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 306
София, 30.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 263/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
М. Я. Д. от [населено място] е подала частна касационна жалба срещу определение № 610 от 23.02.2011 г. по ч. гр. д. № 234/2011 т. на Варненски ОС, с което е оставено в сила частта от решение по гр. д. № 276/09 г. на Девински районен съд, с характер на определение, с което е прекратено производството по предявените от касаторката срещу Д. Н. и О. Н. искове за установяване, че ответниците не са собственици на УПИ Х-114, в кв. 13 по плана на [населено място], [община]. В изложението към касационната жаба се поддържа, че въпросът за допустимостта на иска е решен в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища в страната и е от значение за точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежат на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. След проверка на обжалвания съдебен акт и с оглед заявеното в изложението, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка срещу решението.
За да прекрати производството по делото съдът е приел, че касаторката няма интерес от предявените срещу Д. Н. и О. Н. отрицателни установителни искове за посочения имот, тъй като те са се разпоредили с него преди предявяване на иска. Този иск е съединен с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, предявен срещу последните приобретатели на имота. Съдът е намерил, че в производството по ревандикационния иск ще се изследва дали в полза на ответниците е транслирано правото на собственост върху имота от Н., доколкото те са били носители на това право. Възраженията на касаторката за това, че праводателите на ответниците по ревандикационния иск са били собственици само на 1/5 ид. ч. от имота, поради което в този обем са могли да се разпоредят с него, ще бъдат предмет на доказване в производството по осъдителния иск. След като Н. не противопоставят свои права към момента на предявяване на установителния иск, съединен с ревандикационния, то обосновано е намерено, че липсва правен интерес от отрицателния иск срещу тях.
В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по съществения процесуален въпрос – допустимостта на иска. Въпросът е формулиран общо. Не е мотивирано конкретното основание, от което е изведен правният извода за недопустимост на иска. Не е направено позоваване и на конкретна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, но от твърдението че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, следва че се поддържа наличие на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
К. съд не е задължен да извежда правният въпрос, от значение за спора от изложението в касационната жалба. Той може само да конкретизира, да уточни или квалифицира правния въпрос (ТР на ОСГТК № 1от 19.02.2011 г. по т д. № 1/2009 г.). Това е основание да не се допусне касационна проверка на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 610 от 23.02.2011 г. по ч. гр. д. № 234/2011 т. на Варненски ОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.