4
гр. д. № 4773/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 584
София, 25.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4773/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. М. Р. и П. М. Р. са подали касационна жалба срещу решение от 31.08.2012 г. по гр. д. № 13740/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.03.2006 г. по гр. д. № 7998/2004 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Р. и П. Р. срещу В. А. ревандикационен иск за апартамент № 29, 3 ет. в бл. 1-7 (нов бл. 226) в кв. 1, ж. к. „О.-ІІ”, ул. „111”, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения. Касационните доводи са за необоснованост на извода, че ответницата по иска е добросъвестен владелец.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди всички установени по делото относими факти и да обоснове правните си изводи на тези, които е приел за установени. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с формираната задължителна практика с цитираните в изложението решения, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Формулиран е и втори процесуален въпрос за това дали дадените обяснения пред следствените органи от лице, което е починало при разглеждане на делото, съставляват частен писмен документ и установените в него факти следва да се обсъдят от съда. Допускането на касационна проверка на решението по този въпрос се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Ответницата по касация В. К. оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, с довод, че същите не са решавани от съда и не са обусловили правните изводи. Оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че касаторът и ищцата П. М. Р. са наследници по закон на починалия на 10.03.2000 г. М. Г. Р., техен баща. През 1987 г. наследодателят е придобил като обезщетение срещу отчужден него недвижим имот апартамент № 29, в[жк], кв. 12, [улица], [жилищен адрес].
С договор за продажба от 30.12.1994 г., за който е съставен н. а. № 121, по н. д. № 29604/1994 г. Р., чрез пълномощника си Т. Й. е продал апартамента на К. Ц. А., първия ответник.
Той от своя страна с договор от 19.01.1995 г. е продал апартамента на В. А., ответница по ревандикационния иск.
В първото по делото съдебно заседание, ответницата е възразила, че е придобила имота и на основание добросъвестно владение, което е осъществявала на правно основание от 1995 г. – датата на сключване на договора, за който е съставен а. № 135, т. ІІ, н. д. № 339/1995 г.
От обяснения на ищеца Г. Р. се установява, че баща му е споделил през 1994 г., че има намерение да продаде апартамента, за което ще му съдейства негов познат Т.. От представен предварителен договор се установява, че между пълномощника Т. Йорданов и наследодателя Р. е бил сключен предварителен договор за замяна на ап. 29 срещу имота, представляващ дворно място и къща, собствен на Йорданов.
Съдът е приел за установено и това, че Т. Й. е продал на К. А. апартамента, без да е бил надлежно упълномощен за това, тъй като представеното пълномощно не е било подписано от Р..
Въз основа на така установените факти е направил правните изводи за нищожност на договора сключен между Р., чрез пълномощника му Й. с К. А., поради липса на съгласие. Намерил е за основателно възражението на ответницата В. А., че е придобила правото на собственост върху апартамента на основание добросъвестно давностно владение, което е осъществявала от 1995 г. до предявяване на иска като в имота от 2000 г. е живял синът й С. П. А., който е владял за нея.
Въззивният съд е допълнил тези изводи с това, че ищците не са установили А. да е знаела, че договорът за покупко-продажба, от който праводателят й К. А. черпи права, е бил сключен чрез пълномощник, който не е бил надлежно упълномощен.
Поставеният първи процесуален въпрос не обуславя общата предпоставка за допускане на въззивното решение до касационна проверка. Както първоинстанционния съд, така и въззивния са обсъдили всички събрани доказателства, включително и обясненията, дадени от наследодателя на касатора, в предварителното производство. В мотивите на първоинстанционното решение подробно е обосновано кои факти съдът е приел за установени въз основа на доказателствата и кои не.
Въззивният съд също е изложил мотиви относно това, че по делото не е установено ответницата В. А. да е знаела за липсата на валидно заявено съгласие от собственика на апартамента Р. за разпореждане с него чрез пълномощник.
Не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал. 2 ГПК и вторият въпрос дали обясненията на Р., дадени в предварително производство за проверка дали е извършено престъпление от общ характер – подправка на документ, представляват частен писмен документ. Решаването на този въпрос не е обусловил решаващият извод на съда, който е за това, че В. А. е била добросъвестен владелец, тъй като не е знаела, че купува от несобственик. Същата не е знаела, че Р. не е формирал и обективирал в пълномощно, предоставено на Т. Й., воля за разпореждане с апартамента.
Основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивно решение е такъв материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда.
В случая решаващата воля на съда е формирана въз основа на приетото, че ответницата В. А. е добросъвестен владелец на имота, тъй като не е знаела, че праводателят й черпи права от нищожен договор, сключен при липса на воля, формирана и изразена от продавача, за разпореждане с имота. По делото няма прието доказателствено средство, което да установява пряко обратното.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите следва да заплатят на ответницата по касация В. А. К. направените от нея разноски за тази инстанция в размер на 400 лв., установени с договор за правна помощ, сключен на 20.11.2012 г. с адв. Р. Д. от Софийска АК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.08.2012 г. по гр. д. № 13740/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.03.2006 г. по гр. д. № 7998/2004 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Р. и П. Р. срещу В. А. ревандикационен иск за апартамент № 29, 3 ет. в бл. 1-7 (нов бл. 226) в кв. 1, ж. к. „О.-ІІ”, ул. „111”, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения.
ОСЪЖДА Г. М. Р. с ЕГН [ЕГН] и П. М. Р. с ЕГН [ЕГН], живеещи в [населено място], ж. к. Надежда – Іч., [жилищен адрес] да заплатят на В. А. К. с ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], ж. к. К. поляна, [жилищен адрес] сумата 400 (четиристотин) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: