4
гр. д. № 86/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 824
София, 03.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 86 /2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от П. К. и И. К. К. и С. И. К. срещу решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 854/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което касаторите са осъдени да ревандикират в полза на Т. И. Р. и И. К. Р. ? ид. ч. от приземния (избен) етаж в сградата с идентиф. 53045.501.1 построена в имот с идент. 53045.501.4 по кадастралната карта на [населено място]. К. довод е за незаконосъобразност на решението. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса дали ищците са придобили право на собственост върху приземни етаж от построената двуетажна сграда в имота на основание приращение в противоречие с трайно установената практика по прилагане на този институт. Разрешен в противоречие със задължителната практика – ТР № 34 от 1983 г. на ОСГК на ВС на РБ е и другия съществен за изхода на спора въпрос какъв е характера на приземния етаж – самостоятелен обект за задоволяване на жилищни нужди или има обслужващо предназначение за етажите в жилищната сграда. Твърди се че е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Направено е позоваване и на тези по т. т. 2 и 3 на нормата.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна е установено, че жилищната сграда е била построена през 1972 г. на основание одобрен архитектурен проект в имот собствен на С. М., баща на касаторката. При построяване на сградата в приземния етаж проектираните складови помещения не са изпълнени, а пространството е оформено като жилище. През 1994 г. М. е продал на касаторката, негова дъщеря, срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане ? ид. ч. от дворното място и сградата. През 1998 г. по предявен от касаторката иск за делба на сградата и дворното място, за което към този момент са били отредени два парцела, е било прието за установено, че ответникът С. С., брат на касаторката и Т. Р., син на съпругата на М. от предходен брак са придобили право на собственост на двата жилищни етажа от сградата, поради което искът за делба по отношение на сградата е бил отхвърлен. Уважен е бил искът за делба само по отношение на дворното място.
За да уважи иска съдът е приел за установено въз основа констатациите на техническа експертиза, че приземният етаж не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище поради това, че няма необходимата височина, помещенията имат светла височина 2.33 м., вместо предвидената с Н № 5 за правила и норми по Т. (отм.), но действала при построяване на сградата – 2.50 м. В сградата няма изпълнени други складови и помощни помещения, вместо предвидените по архитектурния проект в приземния етаж.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че с решението, постановено в делбеното производство, е отречено касаторката да има права в сградата. С извършване на делбата е изгубила права и върху парцела, в който е построена сградата, тъй като в нейн дял е поставен съседния, незастроен парцел. Парцелът, в който е построена сградата, е бил поставен в общ дял на ищеца Р. и на С. С., от което съдът е направил извод, че ищецът по приращение се легитимира като собственик и на ? от приземния етаж, предвид обслужващото му предназначение. За доказан е намерен и другият елемент от фактическия състав на ревандикационния иск – осъществяваното владение върху имота от касаторката и съпругът й и искът е уважен.
За да обоснове извода си, че ищците се легитимират като собственици на приземния етаж съдът е приел , че в случая намира приложение института на приращението. Изводът е незаконосъобразен. Ищците не са се позовали на това основание, те черпят права от осъществяваното от тях владение върху жилището изпълнено на първия етаж в сградата.
Съответства на данните по делото изводът , че приземният етаж не е съставлявал жилище по смисъла на действалите правила и норми към момента на построяването му и към момента на извършване на разпореждане с него от праводателя на касаторката. Това разрешение е дадено в съответствие с тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че самостоятелни етажи или части от етажи, които не отговарят на строителните правила и норми за жилище, могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, включително и предмет на делба, ако са били обособени като отделно жилище към 17.05.1963 г. (тоест до изменението на пар.38 от Строителните правила и норми от 17.05.1963 г. (ДВ бр.39 от 1963 г.). След приемането на С. правила и норми и при действието на приетите с Наредба № 5 правила по Т. (отменена), но действала при изглаждане на сградата и при извършване на разпореждане с обекта в приземния етаж, за да е налице годен обект на гражданския оборот, той е следвало да отговаря на установените в тях изисквания. Помещенията в приземния етаж, изпълнени като жилищни, не са отговаряли на изискването за височина, поради което не е бил налице годен обект на гражданския оборот. Съобразно това макар и оформен със стаи за живеене, приземният етаж е запазил статута си на избен етаж. Като обслужващ жилищата, построени на двата етажа в сградата, той е съсобствен в идеални части, между собствениците на жилищата, изпълнени в сградата.
Разрешението на този съществен за изхода на спора въпрос е даден в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което по отношение на него не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Не са налице и другите две предпоставки по т. 2 и 3 на чл. 280, ал.1 ГПК. касаторите са се позовали формално на тях. Към изложението не са представени решения, в които формулираните въпроси да са решавани противоречиво. Не са изложени и мотиви и за това с какво решаването на въпросите е от значение за точното прилагане на закона, поради което не са налице предпоставки за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.10.2010 г. по гр. д. № 854/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: