4
Гр. д. № 5945/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 33
София, 20.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 5945/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу решение от 30.06.2014 г. по гр. д. № 907/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 13.12.2013 г. по гр. д. № 997/2013 г. на Пловдивски районен съд като недопустимо.
Поддържа се довод за необоснованост на извода, че предявеният иск е недопустим, както и че той е направен при неправилно прилагане на закона.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Формулирани са два въпроса: 1. процесуалния въпрос – разполага ли съдът с основание да отказва на купувача от публична продан правото на иск по чл. 90 ЗКИР във вр. с чл. 573, ал. 2 ГПК, когато е придобил правото на собственост от постановление за възлагане на продаден на публична продан имот, който имот е бил предмет и на друга публична продан и е налице предходно вписване на постановление за възлагане, което не е било влязло в сила към момента на вписването му; 2. – материалноправен въпрос – как се реализира материалноправната „законна последица” – заличаване на порочното вписване в имотния регистър след успешно проведен от купувача по първата публична продан вещен иск срещу купувача по втората публична продан, при условие че вписването на исковата молба по вещния иск, предявен от първия купувач, е извършено след датата на възлагане на имота на втория по време купувач. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика формирана с Р № 692/30.032011 г. по гр. д. № 1934/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 101/05.04.2011 г. по гр. д. № 829/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 138 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 799/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторът е предявил срещу Г. Н. Т. иск по чл. 88 във вр. с чл. 537. ал. 2 ГПК за установяване недопустимост на вписването, извършено на 04.01.2012 г. на постановление за възлагане на недвижим имот – апартамент А, с площ от 113.85 кв. м. в жилищен блок с административен адрес [населено място], [улица], ет. 3 и с идентификатор 56784.506.748.1.1 издадено в полза на ответника Т. след извършена публична продан на имота по изп. д. № 20117570400427 на ЧСИ А. А..
От фактическа страна е установено, че недвижимият имот е бил предмет на публична продан, извършена по изп. д. № 20118250400103 на ЧСИ с рег. № 825 С. Г.. С постановление от 26.07.20011 г. имотът е възложен на касатора, ищец по иска. Постановлението е влязло в сила на 29.12.2011 г. и е било вписано на 20.01.2012 г.
Същият имот е бил изнесен на публична продан и по изп. д. № 20117570400427 на ЧСИ А. А.. С постановление от 06.12.2011 г. е възложен на спечелилия търга Г. Т.. Постановлението е влязло в сила на 30.10.2012 г., когато с определение от тази дата е била оставена без уважение подадена срещу него жалба, което следва от разпореденото в чл. 496, ал. 2 ГПК в редакцията й след изменение с ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., но е било вписано на 04.01.2012 г., т. е. преди влизането му в сила. На 18.02.2012 г. Т. е бил въведен във владение на имота.
Касаторът е предявил срещу Т. ревандикационен иск за имота. Исковата молба е била вписана на 08.03.2012 г. С решение от 06.07.2012 г. по гр. д. № 700/2012 г. Пловдивски окръжен съд е, уважил иска след като е приел за установено, че касаторът се легитимира като собственик на имота на основание първото постановление за възлагане на имота. Решението е влязло в сила на 14.12.2012 г., когато с решение от същата дата по гр. д. № 1372/2012 г. Пловдивски апелативен съд го е потвърдил. Решението е вписано на 16.07.2013 г.
При така установените данни въззивният съд е направил извод, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Конкуренцията между издадените в полза на двете страни постановления за възлагане на един и същи недвижим имот е разрешена с влязлото в сила решение, постановено по предявения от касатора ревандикационен иск, което след влизането му в сила е вписано.
Формулираният процесуален въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване на решението, не е разрешаван от съда. Изводът за недопустимост на иска е обоснован с разрешаването на въпроса за конкуренцията на придобивните основания с влязло в сила решение по предявен вещен иск между лицата, черпещи права от двете последователни постановления за възлагане на един и същи имот. По тези съображения поставеният въпрос не обуславя общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка.
В. втори въпрос, определен като материално правен, представлява питане, а не твърдение, че съдът се е произнесъл по такъв въпрос.
Съдът се е произнесъл по въпроса за това налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 88 ЗКИР във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК, уважаването на който ще бъде основание за започване процедура по чл. 90 ЗКИР за заличаване на вписването, оспорено по исков ред.
След преценка на доказателствата съдът е приел, че с уважаване на ревандикационния иск, предявен от първия купувач от публична продан, срещу втория купувач публична продан, е разрешена конкуренцията на права, породени от извършените две последователни публични продажби върху един и същи недвижим имот, като е прието за установено, че транслативно действие е породило първото постановление за възлагане от 26.07.20011 г. Влязлото в сила решение, с което е формирана сила на пресъдено нещо по спорния въпрос, е вписано на 16.07.2013 г. Това вписване следва по време вписването от 04.01.2012 г., чиято недопустимост се иска да бъде обявена. Това последно вписване е в съответствие с установеното между страните, кой е носител на правото на собственост върху имота и то има действие по отношение на всички, като преустановява действието на предходните вписвания.
Съобразно това не е налице правен интерес от обявяване недопустимостта на предходното вписване, тъй като действието му не може да се противопоставя, след извършеното следващо вписване, на акт, с който произтичащите права от постановлението за възлагане са отречени.
Правен интерес от предявения иск би бил налице, ако вписването от 04.01.2012 г. е последно и произтичащите от вписания акт правни последици не са отречени по съдебен ред.
При този изход на касационното производство жалбоподателят ще бъде осъден да запрати на ответника по касация Г. Т. направените от него разноски за производството които по данни от представения договор за правна защита и съдействие и списък възлизат на сумата 1500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2014 г. по гр. д. № 907/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Г. Н. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 31 сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: