Определение №522 от 3.10.2014 по гр. дело №3831/3831 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
гр. д. № 3831/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 522

София, 03.10.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3831/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Г. Б. е подал касационна жалба срещу решение № 11 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 492/2012 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.07.2012 г. по гр. д. № 209/2012 г. на видински районен съд. С решението касаторът е осъден да ревандикира на Църковно настоятелство храм „Св. В. Д.” недвижим имот – апартамент № 104 в [жилищен адрес] , в [жк]в [населено място].
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основанието чл. 280, ал.1 т. ГПК по разрешените от въззивния съд въпроси: 1. ползва ли се нот. акт, издаден по реда на обстоятелствената проверка, с материална доказателствена сила: 2. какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад; 3. длъжен ли е въззивният съд да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения.
Ответникът по касация не и подал отговор по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да уважи ревандикационният иск съдът е приел за установено, че спорният имот е собственост на ищеца по иска, което право е придобито като обезщетение срещу отчужден негов имот по реда на З.. Ответникът Б. в качеството му на свещеник и председател на църковното настоятелство е сключил договор с ищеца за наем на същия имот и на това основание е установил фактическа власт върху него от 1991 г. С писмени доказателства е установено, че уговорения наем е заплащан до 30.01.2011 г.
През 2005 г. ответникът С. Б. се е позовал на придобивното основание давностно владение и снабдил с констативен нот. Акт за собственост на апартамента, съставен по реда на обстоятелствената проверка. През 2011 г. е дарил същия имот на сина си К. С. Б. ( н. а. № 43, т. ІІ, рег. № 7861).
Съдът е уважил иска като е намерил за неоснователен доводът, че имотът е придобит на основание давностно владение, осъществявано в продължение на двадесет години. Приел е за установено, че касаторът е бил държател на имота, а не владелец, тъй като е упражнявал фактическа власт върху него на правно основание – договор за наем и не е установил да е започнал да владее имота за себе си, което да е демонстрирал и противопоставил на собственика. Липсата на анимус да свои имота се установява по безспорен начин от това, че между страните е съществувало наемно правоотношение и касаторът е заплащал редовно уговорения наем.
Съобразно изложеното не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по поставените въпроси. Трите въпроса на обосновали решаващите изводи на съда.
Въпросът за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, съставен по реда на чл. 290 ГПК, е неотносим, тъй като не е обосновал решаващия извод на съдът. Той е намерил, че констатацията на нотариуса в акта е оборена от доказателствата по делото, с факта, че владението е осъществявано на договорно основание, както и на заплащане на наема дори и след като касаторът се е позовал на оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал.1 ЗС през 2005 г.
По втория въпрос въззивният съд не се е произнасял, тъй като първоинстанционния съд с определение от 04.05.2012 г. е направил доклад по делото и е указал на страните фактите, които следва да докажат, като е разпределил и доказателствена тежест за това. Отразено е и това, че касаторът, а и останалите ответници, не са подали отговор по исковата молба в срока за това.
Формулираният трети въпрос, не е посочен като разрешен от съда въпрос, а е зададен като принципен въпрос за правомощията на въззивната инстанция, поради което той не обуславя общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 492/2012 г. на Видински окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top