6
гр. д. № 2943/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 335
София, 30.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2943/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. А. Г. и В. Д. Г. са подали касационна жалба срещу решение № 2730 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 1020/2011 г. на Варненски окръжен съд, в частта му с която са осъдени да заплатят на Е. Д. Г. сумата 23620 лв., представляваща ? ид. част от разходите за извършените от ищцата подобрения в общия имот със съгласието на съсобствениците. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Допускането на въззивното решение в тази част до касационно обжалване се иска по разрешения материалноправен въпрос – носи ли отговорност за стойността на подобренията в имота приобретателят на подобрения имот. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по процесуалния въпрос задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите и твърденията на страните между които и възражението за погасяване на вземането по давност. Поддържат, че разрешаването на тези въпроси е дадено в противоречие на задължителната практика, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Ответницата по касация Е. Г. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по същество.
Решението се обжалва с касационна жалба и от Е. Г. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея по реда на чл. 346 ГПК иск за присъждане стойността на направените от нея подобрени в съсобствения имот за разликата над уважения размер от 23620 лв. до предявения от 170860 лв. Касационният довод е за неправилно прилагане на материалния закон, поради неправилно определяне на правната квалификация на иска като такъв по чл. 30, ал. 3 ЗС, вместо по чл. 72 във вр. с чл. 74 ЗС, тъй като в периода на извършването им е владяла имота само за себе си и следва да й се присъди стойността на подобренията, определена към датата на постановяване на съдебното решение. Допускането на касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, – 3 ГПК по разрешения от съда въпрос как следва да се уредят отношенията между съсобствениците по повод извършените от единия от тях подобрения на общия имот със знанието и без противопоставянето на останалите. Твърди се, че даденото от съда разрешение е в противоречие с възприетото в т. 5 от ППВС № 6/1974 г., както и в ТР № 84 от 1968 г. на ОСГК на ВС на РБ, в решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на ВКС, І г. о. и решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1503/2010 г. на ВКС, І г. о.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по исканията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Във втората фаза на делбата в срока и по реда на чл. 348 ГПК съделителката Е. Г. е предявила срещу останалите съсобственици иск за заплащане на припадащата им се част от направените от нея разноски за подобрения в имота със знанието и без противопоставянето им, изразяващи се в: подготовка на строителни книжа за пристрояване и надстрояване на съсобствената сграда в имота; лично изготвяне и предприети действия по одобряване на архитектурния проект; дейността по изграждане на сградата като технически ръководител, технически и инвеститорски контрол; снабдяване с материали и организация на работата на строежа. Претендира и влагане на средства за закупуване на материали за строежа в размер на 192 000 лв., които счита, че са увеличили стойността на имота със сумата 960000 лв. Заявила е че стойността на извършените от нея подобрения възлиза на 236 000 лв., а увеличената стойност на имота в резултат на тях възлиза на 1800 000 лв. Претенцията е заявена с писмено с молба (л. 112-115 по гр. д. № 2108/1995 г. на В.). В първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 14.02.2005 г., процесуалният представител на страната е заявил, че претенцията е в размер на ? от увеличената стойност на имота в резултат на извършените действия и вложени средства от съделителката, която определя на 1180 000 лв. В този смисъл е и определението, с което е приета за съвместно разглеждане тази претенция.
От фактическа страна е установено, че съсобствеността върху сградата е възникнала на основание наследяване до размер на ? ид. ч. за Е. Г., след смъртта на баща й Д. Г., настъпила през 1968 г. С., ищец по иска, В. Г. се легитимира като носител на правото на собственост за ? ид. ч. от същата сграда на основание наследствено правоприемство. Останалата ? ид. ч. от имота е била собственост на майката на тези страни А. Г. на основание прекратена семейна имуществена общност със смъртта на съпруга. По време висящността на делбата А. Г., конституирана като ответница по иска, е продала своят дял на В. Г. срещу поето от него задължение за издръжка и гледане, поради което този дял е придобит в режим на семейна имуществена общност от В. Г. и съпругата му Г. Г.. Няма спор между страните за това, че при откриване на наследството, останало от Д. Г., в имота УПИ ХІ, в кв. 41 във вилната зона на [населено място], индивидуална собственост на А. Г. на основание наследяване и делба, е била построена от наследодателя и съпругата му А. Г. вилна сграда близнак на два етажа. В периода 1993 г. – 1995 г. на основание издадено разрешение за пристрояване и надстрояване № 22 от 01.04.1994 г. и одобрен архитектурен проект сградата е била преустроена в сграда близнак на два етажа с мансарден етаж при запазване на част от носещите стени на първоначалната сграда със значително по-голяма разгъната застроена площ.
С гласни доказателства е установено, че строителството е извършено в периода 1993 – 1995 г. Е. Г. е изработила архитектурния проект, ръководила е строежа, организирала е работата на него и е наемала работници. С приета експертиза е установено, че разходите за проектиране и инвеститорски контрол и платени такси възлизат на сумата 35 200 лв., а за техническо ръководство и организация на строителния процес за времето на строежа на сградата на 59280 лв. Установено е и това, че вследствие приноса на ищцата стойността на имота се е увеличила на сумата 608349 лв. За недоказана е намерена претенцията за влагане на средства за закупуване на материали и заплащане на труда на наетите работници в размер на 192000 лв.
Въз основа на така установените факти съдът е намерил, че действително направените разходи от ищцата за проектиране и техническо ръководство и инвеститорски контрол на обекта възлизат на сумата 94480 лв. При заявена претенция за заплащане на ? от стойността на подобренията, искът е основателен до размер на 23620 лв., в който е уважен. За разликата до претендирания размер от 295000 лв. (която сума представлява ? ид. ч. от 1180 000 лв. – увеличената стойност на имота) искът като недоказан е отхвърлен.
Ищцата по тази претенция е обжалвала решението в отхвърлената част. Пред въззивния съд ответниците по жалбата В. и Т. Г. (последната конституирана в процеса след отмяна на влязло в сила решение за допускане на делбата на основание чл. 233 ГПК отм. и връщане на делото за ново разглеждане и след извършено разпореждане от А. Г. в полза на сина й В. за същия имот) в съдебното заседание, проведено на 22.10.2013 г., са направили възражение за погасяването на претенцията по давност.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази обжалвана част, като също е достигнал до извода, че претенцията намира правно основание в чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като се твърди от ищцата и е установено с гласни доказателства, че действията, довели до подобряване на общия имот, са извършени от ищцата със знанието и без противопоставянето на ответниците по иска. Не е установено в този период тя да е установила владение върху целия имот с намерението да стане собственик, което да е довела до знанието на останалите съсобственици, поради което не е имала качеството на владелец по отношение на частите от имота, притежавани от ответниците.
По възражението за погасяване на вземането по давност съдът не се е произнесъл.
Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по касационната жалба на В. и Т. Г. по процесуалния въпрос: – задължен ли е съдът да се произнесе по въведените възражения на страната, включително и това за погасяване на претенцията за присъждане на част от разходите за подобряване на имота, съответстваща на правата на ответниците по вземането в съсобствеността.
На същото основание следва да се допусне касационна проверка и по разрешения от съда въпрос: приобретателят на имота, който го е придобил след подобряването му, дали е пасивно легитимиран ответник по иска за присъждане на припадащата се част от стойността на разходите за подобренията.
Възражение за това дали Г. Г. е легитимирана да отговаря по тази претенция не е правено при разглеждане на делото в предходните две инстанции, но съдът е служебно задължен да следи за пасивната легитимация на ответника по предявения срещу него иск. Този въпрос също обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
По касационната жалба на Е. Г.:
Не е налице основание за допускане касационна проверка на решението по разрешения от съда въпрос за правната квалификация на предявения иск.
При правилно прилагане на закона въз основа на установените факти по делото е прието, че претенцията за стойността на подобренията намира правно основание в чл. 30, ал. 3 ЗС. Ищцата е била владелец на своята ? ид. ч. от имота и държател на останалите ? ид. ч. от него. Тя е извършила действията по изготвяне на архитектурен проект за пристрояване и надстрояване на сградата и такива по организиране на строителството и технически и инвеститорски контрол със знанието и без противопоставянето на ответниците. Това се установява от събраните гласни доказателства. Свидетелите установяват, че В. Г. е идвал на обекта, знаел е за предприетото пристрояване и надстрояване на сградата, на което не се е противопоставял. Тези действия са извършване и със знанието и съгласието и на другата съсобственица на имота по това време – майката на страните А. Г.. Влагането на средства от всички съсобственици за извършване на строителството е установено с представени фактури за закупуване на материали, в някои от които като купувач фигурира майката на ищцата, в други самата ищца, а в трети [фирма] собственик и управител на което дружество е ответникът В. Г., който е и съсобственик на имота. Ищцата не установява, да е формирала и противопоставила на останалите съсобствениците намерението си да владее имота само за себе си, поради което не установява да е променила установеното от нея държане по отношение частите на останалите съсобственици във владението им за себе си.
Допускане до касационна проверка се иска по процесуалния въпрос – при направено изявление за изменение на иска пред въззивната инстанция в смисъл, че се претендира обезщетение за подобрения в имота в размер на 170 860 лв. вместо първоначално заявените 295000 лв. както и, че се претендира равностойността на ? ид. ч. от стойността на подобренията, каквато е квотата на ответниците в съсобствения имот, длъжен ли е съдът да се произнесе и по искането за изменение на иска относно размера на частта от подобренията, която се претендира.
Уточнение на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС касаторката е направила в допълнителна молба за уточняване на въззивната жалба и в молба без дата, обсъдена от съда в проведеното съдебно заседание на 22.11.2011 г. Искането е за изменение на иска по чл. 30, ал. 3 ГПК относно неговия размер, като същия да се счита предявен за сумата 170 860 лв., която представлява ? от стойността на извършените разходи за подобрения на имота.
С определение от същата дата, съдът е допуснал изменение на предявения от ищцата иск по чл. 30, ал. ЗС като е постановил същия да се счита предявен за сумата 170 860 лв., като за разликата до първоначално предявения размер от 295 000 лв. е прекратил производството.
При тези данни неоснователен е доводът, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл по искането на ищцата за изменение на предявения от нея иск. За какъв размер от стойността на подобренията носят отговорност останалите съсобственици на имота е въпрос по приложението на закона, поради което и основание за касиране на решението по чл. 281 ГПК, а не по чл. 280, ал.1 ГПК. Този въпрос не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2730 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 1020/2011 г. на Варненски окръжен съд, в частта му с която Г. А. Г. и В. Д. Г. са осъдени да заплатят на Е. Д. Г. сумата 23620 лв. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, представляваща ? ид. ч. от разходите за извършените подобрения в съсобствения имот.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2730 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 1020/2011 г. на Варненски окръжен съд, в частта му с която е отхвърлен иска на Е. Г. срещу Г. и В. Г. за разликата над 23620 лв. до предявения от 170860 лв.
УКАЗВА на касаторите Г. и В. Г. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 472.50 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: