2
гр. д. № 5276/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 31
София, 27.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Анета Иванова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 5276/2014 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 692 от 17.12.2015 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение от 17.04.2014 г. по гр. д. № 2411/2013 г. Бургаски окръжен съд. С него е потвърдено решение от 15.10.2013 г. по гр. д. № 147/2013 г. на Поморийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. Т. М. и [община], че М. Т. М. и С. А. М. са собственици на ? ид. ч. от апартамент с идентификатор 57491.506.57.1.2, с площ от 88 кв. м., от гараж с площ от 22 кв. м. с идентификатор 57491.506.57.1.3, от югозападно складово помещение с площ от 14.45 кв. м. на партерния етаж и от северозападното складово помещение с площ от 11.70 к в. на партерния етаж, всички съставляващи части от триетажна жилищна сграда, построена в имот с идентификатор 57491.506.57, по плана на [населено място], като е отхвърлен иска в останалата част за собственост върху описаните имоти изцяло.
Касационната проверка е допусната по разрешения материалноправен въпрос, когато съсобствениците на двуетажна фамилна сграда след построяването й владеят реални обекти от нея и демонстрират намерението си да станат собственици на тях, осъществен ли е акт на открита промяна на намерението да се владее и придобие реална част от сградата.
Ответникът по касация [община] намират жалбата за неоснователна.
Ответникът И. М. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о. за да се произнесе, взе предвид следното:
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Владението, установено върху самостоятелен жилищен обекти от сграда от момента на построяването й със знанието и без противопоставянето на собственика, представлява демонстриране на намерението за придобиване правото на собственост върху обекта.
По същество на касационната жалба :
По делото е установено, че ответникът И. М. е придобил правото на собственост върху построените в имот с идентификатор 57491.506.57, по плана на [населено място] сгради през 1975 г. на основание договор за покупко-продажба, сключен с физическо лице по реда на чл. 15 ЗСГ. На основание издаденото разрешение за строеж на името на него и брат му М. М. и одобрен архитектурен проект в имота е построена триетажна жилищна сграда с две жилища.
Съдът е уважил частично иска, като е приел, че касаторът и съпругата му са станали собственици на ? ид. ч. от апартамент с идентификатор 57491.506.57.1.2, с площ от 88 кв. м., от гараж с площ от 22 кв. м. с идентификатор 57491.506.57.1.3, от югозападно складово помещение с площ от 14.45 кв. м. на партерния етаж и от северозападното складово помещение с площ от 11.70 к в. на партерния етаж, всички съставляващи части от триетажна жилищна сграда, построена в имот с идентификатор 57491.506.57, по плана на [населено място], като е отхвърлен иска в останалата част за собственост върху описаните имоти изцяло.
Достигнал е до този правен резултат, след като е приел, че в полза на двамата братя е било издадено разрешение за строеж на сградата. След построяването й е станала съсобствена помежду им, тъй като не са извършили делба на обектите в нея, те се легитимират като собственици на по ? ид. ч. от обектите в сградата.
Изводът е необоснован и незаконосъобразен.
От фактическа страна е установено, че ответникът И. М. е придобил правото на собственост върху две сгради, построени в държавен имот през 1975 г. на основание договор за покупко-продажба, сключен с физическото лице, собственик на сградите. Същата година на основание издадено строително разрешение на него и на брат му двамата са построили описаната сграда в имота.
Издаването на строителното разрешение и одобряването на архитектурния проект на името на двамата братя, не е доказателство за учредяване право на строеж, от държавата в полза на физическо лице. Ищецът не е доказал да е носител на това ограничено вещно право, поради което не е станал носител на вещни права върху сградата след построяването й.
Установено е, че сградата съдържа три самостоятелни обекта – две жилища, разположени на втория и третия етажи, и един гараж в първия (приземен) етаж, в който са изпълнени и четири складови помещения.
Няма спор между страните относно това, че след построяване на сградата ищците са установили фактическа власт върху жилището на втория етаж, а ответникът върху това на третия и така се ползва сградата и понастоящем. Това е установено и с гласни доказателства, които не си противоречат и установяват, че от построяване на сградата ищецът и съпругата му, с която е в брак от 13.10.1972 г., са живяла на втория жилищен етаж, а брат му на третия. Ищецът М. М. е ползвал и гаража и двете складови помещения, описани в исковата молба, в какъвто смисъл са обясненията дадени от ответника в открито съдебно заседание, проведено на 16.09.2013 г. Той е признал факта на владение на втория жилищен етаж от брат му М. и семейството му. По отношение на първия етаж е поддържал, че е построен изцяло с негови средства. Заявил е и това, че след завършване на сградата в този етаж са живели родителите им и най-малкия им брат, а след тяхната смърт и напускане на етажа от брат им, ответникът И. М. по молба на ищеца, му е предоставил ползването на гаража и двете складови помещения, с уговорката, че ще ги закупи. Тази уговорка не е спазена, като ищецът е отказал да ги освободи и претендира да е придобил правото на собственост върху тях на основание давността владение.
Няма спор между страните и по това, че в първият етаж, наричан „приземен”, а също и „гаражен” етаж на сградата, са били изпълнени складови помещения и един гараж, от които ищецът ползва северозападното и югозападното складови помещения.
Ищците, които са установили владение върху описания жилищен етаж с прилежащите му складови помещения от построяването на сградата се ползват от презумпцията по чл. 69 ЗС, която не е оборена от ответника.
При така установените факти изводите на съда са необосновани и направени при неправилно приложение на материалния закон. Това обуславя основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въз зимното решение.
На основание чл. 290 ГПК следва да се постави решение по съществото на спора.
Въз основа на събраните доказателства настоящият съдебен състав приема, че през 1975 г. И. М. е придобил правото на собственост върху две сгради, построени в държавен урегулиран поземлен имот, които е закупил от собственика им – физическо лице, което право включва и правото на строеж. На основание издадено разрешение за строеж въз основа на одобрен архитектурен проект, е построил сградата, в която се намират спорните обекти и на това основание е станал собственик на построеното.
Ищецът не е придобил вещни права върху сградата, въпреки че е участвал в построяването й, тъй като не е бил носител на правото на строеж. Издаването на строителното разрешение и одобряването на архитектурния проект на името на двамата братя, не е способ за учредяване право на строеж, от държавата в полза на физическо лице.
След построяване на сградата ищците М. са установили владение върху втория жилищен етаж, в който е изпълнен самостоятелен жилищен обект. Владял са го като свой със знанието и без противопоставянето на брат му в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. Те се ползват от презумпцията по чл. 69 ЗС, която не е оборена от ответника, поради което са придобили правото на собственост върху този имот на основание давността владение. Владяли са и складовите помещения, които нямат самостоятелен статут, а са с обслужващо предназначение по отношение на жилищата в сградата, също в продължение на десет години. Така осъществилите се факти се признават от ответника И. М. в обясненията му, дадени в съдебно заседание, проведено на 16.09.2013 г. От това следва, че по отношение на жилището на втория етаж с прилежащите му складови помещения е осъществен фактическия състав на при добивното основание давността владение.
Не се установява ищците да са придобили правото на собственост и върху гаража на това оригинално основание. По делото е установено, че ответникът е предоставил на брат си М. ползването на гаража безвъзмездно, което сочи на отношения като при договор за заем за послужване. Установената фактическа власт върху този самостоятелен обект на облигационно основание съставлява държане. Ищците не са установили да са изменили намерението, с което ползват гаража в такова да го владеят за себе си, което да са противопоставили на ответника, поради което не са придобили право на собственост върху този обект на това оригинално основание. Искът за собственост на този обект от сградата е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на ответника [община] искът също е основателен и следва да се уважи в частта относно жилището и складовите помещения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 17.04.2014 г. по гр. д. № 2411/2013 г. Бургаски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Т. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] [община], че М. Т. М. с ЕГН [ЕГН] и С. А. М., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] са собственици на апартамент с идентификатор 57491.506.57.1.2, с площ от 88 кв. м., на втория етаж, както и на прилежащите му складови помещения – югозападно с площ от 14.45 кв. м. и северозападно, които са изпълнени на първия (приземен) етаж в сградата, построена в имот с идентификатор 57491.506.57 по КК на [населено място], а по отменения план – УПИ ІІ в кв. 160.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М. Т. М. и С. А. М. срещу И. Т. М. и [община] за собственост на гараж с площ от 22 кв. м., с идентификатор 57491.506.57.1, построен в първия приземен етаж на сградата, построена в държавен имот с идентификатор 57491.506.57 по КК на [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: