2
гр. д. № 212/2011 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 878
София, 03.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 212/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Д. О., И. Л. О. и Д. Л. О. са подали касационна жалба срещу решение № 432 от 05.11.2010 т. по гр. д. № 527/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 13.05.2008 г. по гр. д. № 483/2006 г. на районен съд – [населено място], като недопустимо – постановено по нередовна искова молба.
Ответниците по касация не са взели становище по иска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за ревандикация на 23/400 идеални части от УПИ Х.-225, в кв. 9 по плана на [населено място]. Ищците твърдят, че се легитимират като собственици на този имот на основание влязъл в сила и приложен регулационен план от 1967 г., с който той е придаден към собствения им УПИ І в кв. 9. С нов регулационен план от 1999 г. 23 кв. м. от първоначално придадените към имота им 101 кв. м. отново са включени към имота на ответниците без да е отразено основанието за това. Те са установили владение върху тази площ без да са уредили сметките по регулация. С приета техническа експертиза е установено, че регулационния план от 1999 г. е изработен въз основа на влязъл в сила кадастрален план от 1986 г., в който имотната граница между двата парцела е заснета по съществуваща на място ограда на бетонен бордюр. Районният съд е отхвърлил иска по съображения, че владението на спорната площ е на правно основание – влязъл в сила ЗРП, с който имотът е част от парцела, отреден за имота на ответниците. Въззивният Благоевградски окръжн съд е потвърдил решението. С решение по гр. д. № 5129/2008 г. ВКС е обезсилил въззивното решение като постановено по нередовна искова молба. Дал е указания за привеждане на петитума на иска в съответствие с обстоятелствата, на които се основава претенцията. Указал е, че неоснователно се претендира предаването на част от имота на ответниците, след като се твърди, че тя е част от имота на ищците. Друго несъответствие е намерено в това, че въпреки твърдението за завземане на реално определени 23 кв. м., разположени по вътрешната регулационна линия от имота на ищците, се иска предаване на 23/400 ид. части от имота на ответниците. Указано е да уточнят и обстоятелствената част на исковата молба относно това дали спорната част е придадена към имота на ответниците с ЗРП от 1999 г. или е заснета като част от него в резултат на грешка при изработване на кадастралния план.
След връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд касаторите са подали „поправена искова” молба, в която твърдят същите обстоятелства. Отново твърдят, че са собственици на 23 кв. м. от имота на ответниците, че те са придадени с новия ДРП както и че, сметките по регулация не са уредени и се владеят от ответниците без основание. Не са придобити от тях и на основание давностно владение, на каквото са се позовали през 2000 г. и снабдили с н. а. № 60, т. І, н. д. № 139/2000 г., тъй като са завладяни едва през 2001-2001 г. В петитума правят искане да се признае по отношение на ответниците, че касаторите са собственици на тази площ на основание наследство и давностно владение и ответниците да бъдат осъдени да им ревандикират 23 кв. м. от имот ХІІ-225, в кв. 9 по плана на [населено място] (този към който са придадени и който е собствен на ответниците).
Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е останала нередовна поради противоречие между твърдяните правопораждащи факти, че ищците са собственици на УПИ І и заявения петитум за предаване владението на 23 кв. м. от УПИ ХІІ. На следващо място е приел, че дори и да се приеме, че указанията по отстраняване нередовността на исковата молба са изпълнени след като регулацията, с която от имота на ищците са придадени 23 кв. м. към имота на ответниците, не е приложена към влизане в сила на ЗУТ, нейното действие е отпаднало и осъществяването на владение върху тази площ от ответниците е без основание. Ревандикационният иск ще е допустим едва след като бъде проведена процедура за промяна на действащия регулационен план с нанасяне на имота на ищците с границите, определени с предходния приложен дворищнорегулационен план.
В изложението съм касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуални въпроси, които са от значение за изхода на спора. Първият въпрос е следвало ли е съдът повторно да остави исковата молба без движение при констатирани нередовности в подадена поправена искова молба. Този въпрос е разрешен при спазване на процесуалния закон. В изпълнение указанията на ВКС въззивният съд е оставил исковата молба без движение и е дал точни указания за нередовностите, които следва да бъдат отстранени. Правна възможност за даване на повторни указания законодателят не е предвидил.
Вторият въпрос е за това дали провеждането на административната процедура по § 8 от ПР на ЗУТ за изменение на дворищнорегулационния план с нанасяне на имота в границите му по предходната приложена регулация, поради прекратяване отчуждителното действието на неприложен в срока по § 6 ПР на ЗУТ дворищнорегулационен план, е предпоставка за допустимостта на ревандикационен иск за части от имот, които са били придадени към съседен с неприложената регулация. Поддържа се наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК .
Върховният касационен съд намира, че разрешеният втори процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона, по него няма създадена практика, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 432 от 05.11.2010 т. по гр. д. № 527/2010 г. на Благоевградски окръжен съд от 07.11.2008 г. по гр. д. № 396/2008 г. Хасковски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и представят платежното нареждане за това, в противен случай жалбата като нередовна ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: