О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 341
София, 22.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1924/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “С” А. , гр. В. срещу решение от 21.09.2009 г. по гр. д. № 2228/2006 г. на Варненски окръжен съд. Решението е постановено след като делото е върнато то ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решението е оставено в сила първоинстанционното по гр. д. № 61/2004 г. на Девненски РС, с което касаторът е осъден да предаде владението на собствения на Ж. Г. М. недвижим имот, представляващ нива с площ от 1.170 дка, в м. “С”, представляващ част от имот 716 по плана от 1949 г. и нива от 2.933 дка в “Ч”, представляващ част от имот кад. № 717 по същия план и двата индивидуализирани с граници и отразени в скица към приета техническа експертиза, които имоти попадат в имот № 0* по действащия план за земеразделяне на гр. Д., м. “О”.
Касационният довод е за необоснованост на извода, че касаторът не се легитимира като собственик на имотите и че актовете за държавна собственост имат само констативно значение, а не правопораждащо.
Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, което е обосновано с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото и конкретно съставяните актове за държавна собственост, съставяни за имота.
Ответницата по касация не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че с решения № 1284а от 25.03.2002 г. и решение № 1285а от 25.03.2002 г. на ОСЗГ Девня е признато право на възстановяване на 1.170 дка от нива цялата с площ от 4.5 дка, в м. “С”, която е заснета с пл. № 716 по кадастралния план от 1949 г. на гр. Д. и 2.933 дка, съставляващи част от нива с площ от 5.612 дка в м. “Ч”, заснета като имот пл. № 717 по същия план. С приета техническа експертиза е установено, че нивите са били включени в строителните граници на населеното място, като възстановените части от тях не са застроени и не съставляват прилежаща площ към реализирани обществени мероприятия.
Тези имоти попадат в имот № 0* по плана за земеразделяне, целият с площ от 7.710 дка, в м. “О”, в землището на гр. Д., за който имот касаторът се е снабдил с констативен н. а. за собственост от 20.12.2001 г. № 1* т. І, рег. № 3* по н. д. № 9* При съставянето на акта касаторът се е позовал на актове за държавна собственост от 1992 г., съставени за същия имот, в които е било отразено, че 56 дка и други 168.924 дка са били предоставени за оперативно управление на “С” ООД за подобекти “В“Блокови жилища”.становено е и това че с решение на МС от 1955 г. имотите са били предоставени за стопанисване и управление на държавно предприятие.
Съдът е приел, че касаторът не е установил по безспорен начин той да е правоприемник на “С” ООД, както и че тези имоти са част от активите на това дружество. Намерил е за неоснователно позоваването на чл. 17а ЗППДОбП , тъй като не е установено имотът да е бил включен в капитала на търговското дружество.
Посоченият от касатора въпрос, решен от съда, относно това дали акта за държавна собственост има констативно или конститутивно действие, не е от значение за крайния изход на спора. Решаващият извод на съда е за това, че не е установено правоприемство между касатора и “С” ООД гр. Д. и това в капитала на последното да е бил включен спорния имот към 1994 г., когато влиза в сила чл. 17а ЗППДОИ, от което да се направи извод, че имотът е станал собственост на търговското дружество по разпореждане на закона.
Предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Тази предпоставка е налице и когато поради неточно тълкуване на правна норма съществуващата практика по нея е погрешна и противоречива, което налага да бъде променена.
В изложението към касационната жалба не е формулиран въпрос, решен от съда,който е от значение за изхода на спора.
Поставеният въпрос относно правното значение на актовете за държавна собственост не е от значение за крайния извод относно принадлежността на правото на собственост. Наред с това по него има формирана трайна безпротиворечива практика която приема, че тези актове имат само удостоверително значение, но не и правопораждащо.
Съдът няма задължение да извежда правни въпроси от значение за изхода по конкретно дело въз основа на посочените от касатора факти и неговите твърдения. В този смисъл е разрешението дадено с т. 1 на ТР на ГК и ТК № 1 от 19.02.2010 г. по д. № 1/2009 г.
Поради липса на формулиран въпрос от значение за изхода на спора и мотивирано изложение на предпоставката за допускане касационна проверка на въззивното решение, такава не следва да се допусне.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.09.2009 г. по гр. д. № 2228/2006 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.