2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1091
София, 17.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 717/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. З. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 92 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 539/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.03.2010 г. по гл. д. № 288/2009 г. на Самоковски районен съд. С това решение са отхвърлени предявените от касатора срещу З. Г., Т. П. Г. и Г. З. Г. иск за установяване че касаторът е собственик на първия етаж от построената в имот с идентиф. 65231.901.100 сграда, който е заснет като самостоятелен обект с идентиф. 65231.901.100.1.1, със застроена площ от 96 кв. м. на основание давностно владение, осъществявано за времето от 1980 г. до 2008 г. С решението е отхвърлен и обективно и субективно съединения иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване за нищожен сключения между З. и Т. Г. и приобретателя Г. З. Г. договор за покупко-продажба на описания по-горе имот.
Поддържа се довод за необоснованост на извода, че касаторът не е придобил право на собственост върху спорния имот на основание давностно владение.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с довод, че разрешеният въпрос е за това дали касаторът е владял с намерение да придобие правото на собственост върху имота. Не се аргументира поддържаната предпоставка за допускане на касационна проверка, тъй като не е посочено с кои задължителни решения противоречи разрешеният по конкретния случай от съда материалноправен въпрос.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че имотът, предмет на иска, е придобит от ответниците З. М. Г. и Т. П. Г., родители на касатора през 1975 г. на основание договор за покупко-продажба. Те са живели в имота заедно с двете си деца – касатора и сина Г.. След като касаторът е сключил брак е живял в жилището със семейството си. Пристроил е една стая към него. Поради това, че семейството на касатора е било четиричленно и поради напредването на възрастта на брат му, ответника Г., родителите му са се установили да живеят на втория етаж на къщата. Свидетелят не установява от кога касаторът е заживял сам в жилището на първия етаж. Те установяват, че касаторът е живял в домът на родителите си като техен син. Брат му е живял под наем в продължение около 10 години. Свидетелите не установяват между страните да е имало спорове за собствеността върху жилището на първия етаж.
През 2008 г. З. и Т. Г. са поканили касатора с нот. покана от 10.06.2008 г. до освободи жилището, а през 2009 г. са продали на сина си Г. първия етаж от жилищната сграда с идентиф. 65231.901.100.1.1 и ? ид. ч. от дворното място, съставляващо УПИ с идентификатор 65231.901.100.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че касаторът не се легитимира като собственик на жилището на първия етаж на оригинерно основание давностно владение, тъй като не са се осъществили всички елементи от фактическия му състав. Изводът съответства на данните по делото. Касаторът е упражнявал фактическа власт върху имота на основание договор за заем за послужване, на който наподобяват взаимоотношенията между родители и деца по повод ползване от децата домът на родителите след като навършат пълнолетие. Касаторът не е демонстрирал, че владее имота за себе си с цел да придобие правото на собственост върху него. Този субективен елемент не доказано да е формирал и противопоставил на собствениците на имота. Наред с това липсват доказателства за началния момент, от който е започнал да владее имота като свой.
По отношение на втория установителен иск за обявяване за нищожен договорът за продажба на същия имот сключен между ответниците, съдът е приел, че не се установява договорът да е симулативен, тъй като не се желае настъпването на правните последици от него, а с него се цели да се отстрани касаторът от имота.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос, съществен за изхода на спора е за това дали касаторът е формирал субективния елемент да владее имота за себе си и дали е манифестирал това намерение на собствениците по начин, че то да им стане известно. Въпросът е решен въз основа на фактите по делото и в съответствие с задължителната практика по приложение нормата на чл. 79, ал.1 ЗС. Съобразно това не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по него.
По отношение на решението, постановено по съединения установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД в касационната жалба не се твърди кой е разрешеният материалноправен или процесуален въпрос от значение за изхода на спора и коя от предпоставките за допускане касационна проверка се поддържа да е налице по него. Съдът не е длъжен сам да формира въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд и са съществени за изхода на спора. Той може само да промени формулировката на въпроса или да го уточни или конкретизира, както и да квалифицира правния въпрос. В този смисъл са задължителните указания дадени с ТР № 1 от 19.02.2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно това не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението и в тази час.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 539/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: