О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 641
София, 09.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 118/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от П. И. М. срещу решение от 22.10.2009 г. по гр. д. № 364/2009 г. на Ямболски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 24.07.2009 г. по гр. д. № 764/09 г. на Ямболски районен съд, с което е допуснато извършване делба на четири съсобствени земеделски имота между касатора и М. Т. А., Д. С. М., С. Т. В., К. И. К. , И. К. И., В. К. Д. при права за Д. М. 1/6 ид. ч., за С. В. 1/6 ид. ч., за М. А. 1/6 ид. ч., за К. К. , И. И. и В. Д. по 1/8 ид. ч. и за касатора П. М. 1/3 ид. ч. Касаторът поддържа, че решението в частта, с която са определи правата на съсобствениците е необосновано, тъй като не са обсъдени всички установени по делото факти. Относно предпоставката за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК мотивирано с довода за решаване на процесуален въпрос относно обсъждането и преценката на доказателствата в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответниците по жалбата не са взели становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че земеделските имоти: нива с площ от 14.789 дка в м. „Р”, нива с площ от 19.199 дка в м. “Б”, нива с площ от 5.099 дка в м. „Б”, и нива с площ от 92.888 дка в м. „Д”, всички в землището на гр. Я. са съсобствени между страните по делото на основание наследствено правоприемство от общия наследодател П. И. М. и земеделска реституция. Наследодателят е починал през 1965 г. и е оставил за наследници съпруга и двама сина Т. П. М. и И. П. М. .
Т. П. е починал през1985 г. и оставил за наследници Д съпруга и С. В. и М. А. дъщери, които имат права на по 1/6 ид. ч. от описаните имоти.
И. П. М. след смъртта си настъпила през 1991 г. е оставил за наследници Е, съпруга, П. М. и С. К. – син и дъщеря. С. К. е починала през 2006 г. и е оставила за наследници К, съпруг и И. И. , В. Д. , син и дъщеря. Елена М. е продала на сина си П. М. своите по 1/6 ид. ч. от описаните имоти с договор от 23.04.2001 г. Въз основа на това правата на съделите от коляното на И. М. са определи на 2/6 (1/3 ) ид. ч. за касатора и по 1/18 ид. ч. за К. К. , И. И. и В. Д.
По делото е приет като доказателство нот. акт № 72, т. ІІ, н. д. № 407/55 г., в който е обективирана извършена приживна делба от П. М. , с която се е разпоредил в полза на наследниците му с притежавани от него земеделски имоти за след своята смърт. При съпоставяне на индивидуализиращите белези на имотите , предмет на тази делба, не се установява идентичност, с тези, предмет на иска за делба.
Приета е като доказателство и 1-ва страница от нот. акт № 66 от 25.04.2008 г., съставен на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, с който е прието, че касаторът П. М. се легитимира като собственик на по 1/3 ид. ч. от три от имотите, предмет на делба, между които не е нивата с площ от 14.789 дка.
Нотариалният акт за приживна делба съдът е изключил от доказателствата по делото по съображения, че описаните в нея имоти са различни от възстановените.
Касаторът е поддържал пред въззивния съд, че неправилно са определени правата на съсобствениците върху имот нива с площ от 19.199 дка, тъй като не е взето предвид удостовереното в нот. акт № 66 от 2008 г. по отношение придобитите от него права в размер на 5/9 от този имот. Не е обосновал на какво придобивно основание се позовава за да установи, че е собственик на по-голям дял от имота различен от определения му по правилата за наследяване – чл. 5 и 9 ЗН, поради което доводът е намерен за неоснователен.
След преценка на данните по делото и направените правни изводи въз основа на тях съдът намира, че не е налице релевираната предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Приемането като доказателство на част от констативен нотариален акт и обсъждането му, не може да се определи като разрешаване на съществен процесуален въпрос от значение за изхода на спора.
Предявяването на иска за делба от останалите съсобственици срещу касатора представлява и оспорване на удостовереното в съставения констативен нот. акт в него полза, поради което касаторът е следвало да установи на какво основание е придобил вещни права върху този имот в по-голям обем от тези, придобити по наследство, които са в размер на 1/3 ид. ч. от четирите имота. Консативният нотариален акт няма правопораждащо, а само правоустановяващо действие, поради което при спор за материално право и оспорване на акта, ползващата се от него страна е следвало да установи на кой от придобивните способи по чл. 77 ЗС се позовава за придобиване на правата върху имота удостоверените в акт, за което носи доказателествената тежест по правилата за нейното разпределяне. Твърдяното от него е останало недоказването не в резултат на незаконосъобразни процесуални действия на съда. Посоченият от касатора процесулноправен въпрос, разрешен от съда, не е обусловил правния извод по предмета на спора, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 22.10.2009 г. по гр. д. № 364/2009 г. на Ямболски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: