2
гр. д. № 182/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 322
София, 27.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 182/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от П. К. С. и И. Б. И. касационна жалба срещу решение от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1454/2010 г. на Варненски окръжен съд, в частта с която са осъдени да заплатят на П. П. и М. П. сумата 13995.69 лв., представляваща увеличената стойност на собствения им имот идентиф. № 2484 по ПНИ в с. о. „Б.-юг”, в землището на [населено място] в резултат на направени в него подобрения и в частта, с която на ответниците по иска П. и М. П. е признато право на задържане на имота до заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота. К. довод е за необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса: възниква ли право на задържане на имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ и предмет на ревандикационен иск, до заплащане на направени в него подобрения, ако правото на ползване върху него не е било предоставено по реда, установен в актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Произнасянето по въпроса е обосновано от оспорване валидността на акта за предоставянето на правото на ползване, поради това че в него имотът не е индивидуализиран с граници. Касаторите поддържат че, въпросът се решава противоречиво от съдилищата, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка по него. Позовава се на възприетото в решения № 541 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 2356/2009 г. на В., р. № 875 от 31.07.2000 г. по гр. д. № 2283/99 г. на ІV г. о. на ВКС и р. № 56 от 1997 г. на ВКС.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и констатира следното.
Решението в обжалваната част е постановено по направено от касаторите, ответниците по иска П., възражение за задържане на имота до заплащане на стойността, с която се е увеличила тази на имота с направените в него подобрения, която е определена общо на сумата 20 000 лв. В направеното възражение за задържане от 24.04.2008 г. и молба за уточняването му от 02.10.2008 г. касаторите са посочила видовете подобрения: трайни насаждения – овошки и асми, сезонна постройка на бетонна основа, беседка и ограда на бетонова основа, която служи и за подпорна стена.
С приета от въззивния съд тричленна техническа експертиза е установено, че изброените подобрения без насажденията, попадат в спорната част от имот пл. № 2484 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на с. о. „Б.-юг”, в землище Г. на [община], и са на стойност общо 13099.00 лв. Подобренията, представляващи трайни насаждения, са оценени от агрономическата експертиза на общата сума от 1268.98 лв.
С въззивното решение е отменено първоинстанционното, с което искът за ревандикация и заплащане на обезщетение за ползване на имота са били отхвърлени и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени. Уважено е и възражението за задържане на ревандикирания имот до заплащане на сумата 13995.69 лв., представляваща увеличената стойност на имота в резултат на извършените в него подобрения. С въззивното решение касаторите са осъдени да заплатят сумата 13995.69 лв., с която се е увеличила стойността на имота.
При така установените процесуални действия извършени от ответниците и формата на заявяване правото на задържане и твърдението за направени подобрения в имота, съдът е служебно задължен да се произнесе по допустимостта на въззивното решение в осъдителната част относно присъдената стойността, с която се е увеличила тази на имота, в резултат на направените в него подобрения.
Съобразно това следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част, с която касаторите са осъдени да заплатят стойността, с която се е увеличила тази на имота в резултат на направените подобрения.
Не е налице основание за допускане касационна проверка по поставения от касаторите въпрос в изложението. Съдът не е изградил правните си изводи за валидност на предоставеното право на ползване въз основа на твърдяния от касаторите факт – липса на индивидуализация на имота. Обратно съдът е обсъдил представеното удостоверение, издадено въз основа приетото решение № 13/12 от 19.09.1078 г. от ОНС –В. в изпълнение ПМС № 76 от 1978 г. за предоставяне право на ползване, и е намерил, че предоставената хавра е индивидуализирана с местонахождение – землище и местност и три граници. Намерил е за неоснователно и направеното оспорване на авторството на документа, представляващ удостоверение № 908/1978 г., издадено от председателя на ИК на ОНС-В.. Този факт е бил и правно ирелевантен, тъй като правопораждащ за правото на ползване акт е взетото решение за предоставяне имота за ползване. Удостоверението е издадено въз основа на него и удостоверява вече формираната воля на компетентния административен орган.
По поставеният в изложението въпрос съдът не се е произнасял. Той не е обосновал решаващите му изводи, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 2 за допускане на касационна проверка по него.
Следва да се отбележи и това, че възприетото от съда, че на ответниците е било предоставено право на ползване върху имота на основание акт от визираните в §§ 4 и 63 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което същите имат правата на подобрители и отношенията им със реституираните собственици по повод на това следва да се уредят по правилата на чл. 73 и чл. 74 ЗС, в какъвто смисъл е и нормата на § 4и, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ, е в съответствие и с възприетото в представените решения, за обосноваване релевираното основание, поради което не е налице и предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение в тази част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.11.2010 г. по гр. д. № 1454/2010 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят стойността, с която се е увеличила стойността на ползвания от тях имот в резултат на направените от тях подобрения в него.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 279.90 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: