3
гр. д. № 1336/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 118
София, 07.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1336/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от Л. Н. Д. частна касационна жалба срещу определение № 395 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 654/2012 г. на ВКС, І г. о., с което е оставено без разглеждане подадената касационна жалба срещу въззивно решение от 14.05.2012 г. по в. гр. д. № 555/2011 г. на Софийски окръжен съд. Касационният довод е за неправилност на извода, че цената на иска се определя по цената на 1/6 ид. ч. от имота, която е предмет на иска, и която възлиза на сумата 1249.92 лв. Поддържа се довод и за това, че цената на иска е тази, посочена при предявяването му, а не тази, определена при съобразяване извършеното изменение на иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Касаторката при условията на субективно съединяване е предявила иск за установяване, че е собственик на 1/6 ид. ч. от имот пл. № 2442 по плана на [населено място] от 1991 г. с площ от 1800 кв. м. Със застроителния и регулационен план част от имота с площ от 433 кв. м. е включена в УПИ І – за озеленяване, друга част с площ от 565 кв. м. е включена в УПИ ІІ, част с площ от 55 кв. м. е включена в УПИ ІІІ, част с площ от 324 кв. м. попада в [улица] кв. м., която е извън регулацията, се припокрива с имот 054101. Правният интерес от иска ищците са обосновали с това, че част от техния имот е заснет като част от имот № 054101 по плана за земеразделяне, който е възстановен с решение на ОСЗ по реда на ЗСПЗЗ на ответниците. С уточняваща молба от 02.07.2009 г. ищците са конкретизирали, че предмет на иска е целия имот № 2442 с площ от 1800 кв. м., от които 428 кв. м. включени в УПИ І, 504 кв. м. включени в УПИ ІІ и 868 кв. м. извън регулацията.
Въззивният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е уважил частично иска, като е приел за установено, че касаторката Д., както и ищците Б. С. и Н. С. са собственици на по 1/6 ид. ч. от недвижим имот, съставляващ част от имот пл. № 2442, намираща се между т. т. 1, 5, 19, 9, 6, 7 и 1 по скицата към приетата техническа експертиза, която подписана и от състава на съда е неразделна част от съдебното решение. Потвърдил е решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска за 423 кв. м. от имот пл. № 2442, която част е извън обхвата на регулационния план на [населено място] и за придобиване на вещни права върху която част ищците са се позовали и на давностно владение.
При тези данни изводът, че предмет на иска са само 868 кв. м., която площ според заявеното в исковата молба и в молбата за уточняването й според ищците е останала извън регулацията на града, е необоснован.
Ищците имат интерес да установят правото си на собственост върху целия имот, принадлежал на наследодателя им, за което следва да докажат, кои са били границите му. Те са основните индивидуализиращи белези на недвижимия имот, а площта е вторичен индивидуализиращ белег. При направеното твърдение, че наследодателят им е бил собственик на дворно място с площ от около 2000 кв. м., в което се е намирала и жилищната му сграда, ползвана за тези нужди от него и семейството му, това обуславя интереса на ищците да установят правото си на собственост върху целия имот, за който поддържат, че с оглед характера му на такъв за задоволяване на жилищни нужди не е подлежал на внасяне в ТКЗС. В случай, че имотът се е намирал в строителните граници на града или е имал селищен характер, поради застрояването му с жилищна сграда, правото на собственост за него е могло да се придобие и на оригинерно основание давностно владение.
Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че предмет на предявения от касаторката и останалите ищци иск е целия имот пл. № 2442 по плана на [населено място], данъчната оценка на който е над 5000 лв., поради което касационната жалба е допустима.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 395 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 654/2012 г. на ВКС, І г. о.
ВРЪЩА делото на ВКС, І г. о. за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба подадена от Л. Д. срещу решение от 14.05.2012 г. по в. гр. д. № 555/2011 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: