3
гр. д. № 894/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 65
София, 01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 894/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по подадена от Д. С. Д. касационна жалба срещу решение от 10.05.2012 г. по гр. д. № 4786/2011 г. на Софийски градски съд. С решението е потвърдено първоинстанционото по гр. д. № 40849/2009 г., с което е отхвърлен предявения от касатора срещу С. В. иск по чл. 43, ал. 1 ЗН за унищожаване на завещание, съставено на 30.05.2002 г. от Т. П. Д. в полза на ответника поради грешка, изразяваща се в неправилно изписване на фамилното име на завещателя като „Д.” вместо Д..
К. довод е за незаконосъобразност на решението. В уточняваща молба, подадена в изпълнение на указанието за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулира правня въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд: какво се разбира под понятието „грешка”, употребено в нормата на чл. 43, ал. 1, т. 2 ЗН. Съставлява ли грешка по смисъла на закона и техническата, допусната при изписване на дума или име в съставено саморъчно завещание.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Твърди и липса на основание за допускане на касационна проверка, поради това че не е формулиран правен въпрос, от значение за изхода на спора, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да се решава противоречиво или да е от значение за точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да отхвърли иска за унищожаване на саморъчно завещание поради грешка, съдът е приел, че допусната от завещателя грешка при изписване в завещанието, съставено в полза на ответника, фамилно име на завещателя като „Д.” вместо Д., не съставлява грешка, която да е довела до промяна на волята на завещателя. Неточното изписване на едно от имената, след като наред с тях е изписан и ЕГН на завещателя не може да обуслови извод за наличие на основание за унищожаване на завещанието.
Изводът е направен при точно прилагане на закона и съобразяване на практиката.
В правната теория грешката се определя като порок на волята, който се състои в невярна представа за действителността, като е налице несъзнавано несъответствие между воля и изявление.
Грешка при съставяне на завещание е налице при несъответствие между изявената и действителната воля на завещателя, която е допуснато несъзнателно. Допуснатите грешките от завещателя при изписване на фамилното му име, правилно са определени като технически, които не са рефлектирали върху формираната и обективирана воля за разпореждане с притежаваното от него недвижимо имущество за след смъртта.
Поставеният въпрос, по който се иска допускане на касационна проверка, не обуславя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящият случай. От това следва, че не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на касационното производство касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация С. В. направените от него разноски за касационното производство, възлизащи на сумата 2500 лв., установени с договор за правна помощ и съдействие сключен на 06.11.2012 г. с адв. С. М. от САК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение от 10.05.2012 г. по гр. д. № 4786/2011 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV В с-в.
ОСЪЖДА Д. С. Д. , ОТ ГР. Д. О., ул. Р. Д.” № 32 да заплати на С. Н. В. от [населено място], [улица] сумата 2500 (две хиляди и петстотин) лв. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: