2
гр. д. № 7/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 148
София, 13.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 7/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. С. И., А. А. Б.-И. и [фирма] [населено място] срещу решение от 22.07.2013 г. по гр. д. № 15676/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 50092/2009 г. на Софийски районен съд, в частите с които е признато за установено по отношение на касаторите физически лица, че ищците П. В. П. и Г. В. П. са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 634 кв. м. от празно неурегулирано дворно място, цялото с площ от 1300 кв. м. и съставляващо имот № 196 по неодобрения кадастрален план на [населено място]-Врана-Л., [населено място], индивидуализирана с граници, както и в частта с която ответникът [фирма], [населено място] е осъден да ревандикира в полза на ищците същия имот и да заплати на ищците обезщетение за ползването на същия имот без основание за периода от 24.02.1996 г. до предявяването на иска на 09.11.2009 г. в размер на по 7266.50 лв. за всеки от тях.
Поддържа се довод за необоснованост и незаконосъобразност на решението, който не е мотивиран.
Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 103 ГПК с довод, че съдът се е произнесъл по въпрос за това обвързан ли е от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иск за прогласяване нищожност на разпореждане с недвижим имот, вторият приобретател на имота, който го е придобил по време висящността на спора. Поддържа се също, че съдът неправилно е определил правната квалификация на претенцията за обезщетение като такава по чл. 59 ЗЗД, което е обосновало и изводът му за нейната основателност.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че не са налице основания за допускане па касационна проверка, тъй като не са формулирани въпроси, които да са обосновали изводите на съда и да са решени в противоречие на практиката или да се решават противоречиво. Не е мотивирано и кой от поставените въпроси е от значение за прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да уважи исковете, съдът е приел за установено от фактическа страна, че наследодателят на ищците В. Г. П. и брат му П. Г. П. са били съсобственици на основание наследяване и давностно владение на недвижимия имот, заснет с пл. № 196 в кадастралния плана на [населено място], за м. „Врана-Л.-Триъгълника”, за което са се снабдили с констативен нот. акт № 75, т. І от 20.02.2004 г. по н. д. № 64/2004 г. С договор за доброволна делба от 06.06.2005 г., сключен между съсобствениците, в дяла на В. П. е била поставена западната реална част от имота с площ от 634 кв. м. и индивидуализирана с граници, а в дял на Плавен П. е била поставена източната реална част от имота с площ 650 кв. м.
С договор за замяна от 09.11.2004 г. В. П. е прехвърлил на Н. П. Т. собствената си ? ид. ч. от имот пл. № 196 по плана на [населено място] срещу предоставената му в собственост пералня машина марка „У.” ( н. а. № 195, т. VІІ, н. д. № 1090/2004 г.)
С влязло в сила решение на 19.05.2007 г., постановено по гр. д. № 10376/2007 г. на СРС е обявен за нищожен договора за замяна, сключен между В. П. и Н. Т. поради липса на подпис на съконтрахента В. П.. Исковата молба е постъпила в съда на 18.11.2005 г., но не е била вписана.
С договор за покупко-продажба от 16.06.2005 г. П. П. е продал своята част от имота на касатора В. С. И. ( н. а. № 127, т. І, н. д. № 116/2005 г.)
По време висящността на спора по иска по чл. 26 ЗЗД на 17.01.2006 г. Н. Т., ответница по този иск) е прехвърлила на А. А. Б.-И. чрез замяна собствената си ? ид. ч. от имот пл. № 196 по плана на [населено място] срещу предоставеното й право на собственост върху видеокамера „С.”.
На 24.02.2006 г. А. И. и В. С., действайки от една страна като продавачи и от друга като представители на купувача, са продали на [фирма], [населено място] дворно място с площ от 1300 кв. м., съставляващо имот пл. № 196 по плана на [населено място].
Възражението на касаторите, че решението, с което договорът за замяна, сключен между В. П. и Н. П. е обявен за нищожен, не може да им се противопостави поради това, че исковата молба по иска по чл. 26 ЗЗД не е била вписана, е намерен за неоснователен.
Съдът е приел, че разпорежданията с имота, предмет на иска по чл. 26 ЗЗД, са извършени по време висящността на спора, поради което решението обвързва и приобретателите на имота чл. 226, ал. 3 ГПК. Разпорежданията извършени от Н. П. в полза на А. И.; от И. и С. в полза на представляваното от тях [фирма] не са породили вещни последици, тъй като са извършени от продавачи, които не са били носители на правото на собственост върху продаваната ? ид. ч. от имота.
Първият процесуален въпрос, по който се иска допускане на касационна проверка, е за това, че не е спазена процедурата за призоваване на ответницата Н. Т.. Този въпрос е по движение на делото и обезпечаване правото на участие на страната в процеса. При нарушаване на това право само страната, чието право е нарушено, има правен интерес да се позовава на нарушението и да обжалва съдебния акт. Въпросът не се е отразил и върху крайните изводи на съда, поради което той не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК да допускане на касационна проверка по него.
Вторият въпрос в изложението е относно това дали А. И. е добросъвестен приобретател на имота, след като исковата молба за обявяване за нищожен договора, сключен между праводателката й Н. П. и В. П. не е била вписана.
Този въпрос не е обосновал решаващият извод на съда. Изводът, че А. И. не е придобила вещни права от договора, сключен с Н. Т. е обоснован с това, че И. като праводател по договора за продажба не е била собственик на продадения имот, тъй като договорът, от който черпи права, е обявен за нищожен. Владението, установено на основание нищожен договор е владение без правно основание.
Вписването на исковата молба за обявяване за нищожен договор за разпореждане с недвижим имот, не влияе върху самия акт на разпореждане. Ако сделката бъде обявена за нищожна или бъде унищожена, тя си остава нищожна дори и исковата молба да е вписана. Приобретателите по такъв акт не могат да черпят права от него, нито вписването го санира. Същите са последиците на решението, с което сделката е обявена за нищожна и когато исковата молба не е вписана. С уважаването на иска и обявяването на нищожността отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и на последващите приобретатели.
Третия поставен в изложението въпрос е за това, че съдът неправилно е определил правната квалификация на претенцията за присъждане на обезщетение за ползване на недвижимия имот на ищците без основание от [фирма]. Твърди се, че претенцията намира правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС, а не в чл. 59 ЗЗД.
Съдът е определил правната квалификация на иска въз основа на приетото за установено, че ответникът [фирма] ползва половината от имота без основание. Това е така, тъй като договорът за продажба, обективиран в нот. акт № 16, от 24.02.2006 г., т. І, н. д. № 15/2006 г., с който А. Б. И. и В. И. продават на [фирма] цялото дворно място с площ от 1283 кв. м., не е породил транслативно действие по отношение на половината от имота, тъй като А. И. не е придобила вещни права от праводателката си, която не е била собственица на имота.
Изводът намира опора и в това, че между съсобствениците братята В. и П. Попови е бил сключен договор за доброволна делба на имота, с която неурегулирания поземлен имот е бил разделен на два реални дяла – източен и западен. Договорът има за последица прекратяване на съсобствеността, поради което ищците се легитимират като собственици на реален имот, който се владее без основание от касатора – търговско дружество. Въз основа на тези данни е определена правилно правната квалификация на предявения иск за присъждане на обезщетение за ползване на имота без основание.
Ответникът [фирма] не е оспорил обстоятелството, че е установил на основание договора за продажба фактическа власт върху целия имот и го полза за развиваната от него стопанска дейност.
При така установените факти законосъобразно съдът е намерил, че обезщетението за ползването на имота без основание следва да бъде определено в съответствие с принципите на неоснователното обогатяване до размера на средния наем, който може да се реализира за имота, като претенцията намира правно основание в нормата на чл. 59 ЗЗД.
Съгласно разясненията дадени с ТР № 1/2009 г. разрешените процесуален или материалноправен въпрос е общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, когато е обусловил решаващите правни изводи на съда. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В изложението към касационната жалба е направено твърдение за разрешен материално правен въпрос, без да е мотивирано дали той е обусловил някой от решаващите изводи на съда и дали е решен в противоречие със задължителната практика или се решава противоречиво от съдилищата.
Поставените първи два въпроса не обуславят общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение, поради което искането ще бъде оставено без уважение. Не е налице основание за допускане касационна проверка и по третия материалноправен въпрос, той като той е решен в съответствие с трайната и задължителна практика на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.07.2013 г. по гр. д. № 15676/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: